ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Разказ за любовта

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
peneva75
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 118
Местожителство : Сливен

ПисанеЗаглавие: Разказ за любовта   Вто Юни 29, 2010 10:09 pm

Слънцето почти беше залязло, но последните му лъчи, които се отразяваха в морето, все още радваха очите на Таня, която се бе облегнала на парапета на верандата, и тъжно гледаше красивата гледка.За миг живота й мина, като на кинолента.
Беше щастлива допреди инцидента с родителите й, които починаха в катастрофа.Таня бе едва 18 годишна.Останала съвсем сама,без никакви роднини, тя трябваше да се справя с всички трудности, които я очакваха. Въпреки, че Таня разполагаше с доста голяма сума пари от родителите си, тя се чувстваше безпомощна.Освен апартамента на родителите й, тя беше наследила и вила на 3 км от Бургас.Това беше едно райско кътче близо до морето, изпъстрено с много цветя и плодни дръвчета.
Постройката беше на два етажа, като на горният имаше само 4 спални.
На долният етаж имаше огромен хол, който можеше да побере поне 40 души, голяма трапезария и кухня.Таня прекарваше там летните ваканции.Грижеше се за цветята, които обожаваше, разхождаше се из околността, къпеше се в морето, и се наслаждаваше на цялата тази прелест.През останалото време живееше в града.
Родителите на Таня бяха много добри приятели с Мария и Владимир от отсрещният апартамент.Непрекъснато си ходеха на гости, а единственият им син Николай беше с 5 години по-голям от нея, и я харесваше от дете.Дори родителите им правеха планове за скорошна женитба, а това дразнеше Таня, защото тя не изпитваше нищо повече от приятелски чувства към Николай.Но на него му имаха доверие, и пускаха Таня само и единствено с него.Когато родителите й починаха, Мария и Владимир започнаха да се грижат за Таня, като за свое дете, и нито за миг не я оставиха сама, а синът им продължи да върви по петите й.Непрекъснато я водеше с приятелки по дискотеки или на събирания с негови приятели.На едно такова събиране у бивш съученик на Николай, тя се запозна с приятелят му Христо, или Ицо, както всички го наричаха.Беше с 3 години по-голям от Таня, и тъкмо се бе уволнил от казармата.Тя бе възхитена от огромните му сини очи и красивата му усмивка.Почти през цялата нощ си говореха.Тя му разказа за трагедията с родителите си, а той плака заедно с нея.После двамата излязоха да подишат свеж въздух на терасата, и Ицо ненадейно я целуна.Това не остана незабелязано от Николай.Той отиде при тях, и започна да разказва как от дете е влюбен в Таня, и че иска тя да се омъжи за него.Това обърка горкото момиче.За първи път бе усетила истинска тръпка от една целувка, и изведнъж някой, който чувства като брат й предлага брак.Сега беше момента да реши.Погледна Ицо в очите, но той наведе глава и влезе в стаята.Тогава Таня разбра, че единственото нещо, което й остава е да се омъжи.Защото това бе волята на родителите й, и защото Николай никога не би я наранил.
За нейно огорчение бракът се оказа най-голямата грешка в живота й.Николай не я лишаваше от нищо и се грижеше за нея, но тя така и не усети онази тръпка, както при първата и единствена целувка с Ицо.
Липсваше й нещо, и Таня реши, че може би ако имат дете нещата ще потръгнат.След раждането на малкият Владимир, Таня бе изцяло ангажирана в грижите по отглеждането му.Беше щастлива, но така и не почувства истинска любов към съпруга си.Самият Николай знаеше, че Таня не го обича, но така и не й го каза.Две години по-късно се роди и дъщеря им Мария.Животът на Таня продължиха по старият начин.Без любов.Без страст.Без себеотдаване.Тя ставаше все по-нервна, и околните започнаха да се чудят какво става.Не искаше да дава на никого обяснения, и за това реши да се преместят да живеят във вилата.
Николай естествено се съгласи.Още щом се преместиха Таня живна. Помоли свекърва си да й помага с отглеждане на децата, и се зае да развива собствен бизнес.Започна да отглежда цветя.Взе магазин под наем, и назначи приятелката си Силвия като продавач.Имаше и две работнички, които й помагаха в цветните оранжерии.Николай от своя страна водеше децата при майка си, преди да отиде на работа в семейната автомивка и сервиз, които бяха собственост на баща му, а вечер ги вземаше и ги прибираше в къщи.С годините Таня се примири с липсата на любов, и се отдаде изцяло на децата и бизнеса.Естествено, че понякога й ставаше криво и се чувстваше самотна, но се опитваше да не мисли за това.
Всичко вървеше що годе добре, до момента, в който Ицо отново се появи в живота й.Започна работа при Николай, и така отново завързаха приятелски отношения.Налагаше се Таня да го вижда почти всяка седмица, а това беше адски болезнено за нея, защото единствената им целувка все още гореше в нея.Не беше забравена.
Ицо често им идваше на гости, и макар, че я гледаше странно, той се държеше съвсем нормално.Никога не подхвърли каквото и да било за случилото се преди.
Постепенно Таня започна да се отпуска, но знаеше, че не би могла да забрави напълно за това, което изпита от целувката му преди 12 години.

Телефонен звън я накара да се стресне.Бръкна в джоба си и извади звънящият досадник.Беше съпругът й.
-Здрасти!-нервно рече Таня.
-Здравей!-отвърна Николай.-Можеш ли да спретнеш нещо за вечеря?Ще имаме гост.
-Кой?-попита тя и се намуси.
-Ицо.
Сърцето на Таня лудо заби в гърдите.Краката й се подкосиха, и пот изби по челото й.От телефона се чу:
-Там ли си?
-Да.Тук съм.Нещо за миг прекъсна-излъга тя.
-Та ще успееш ли да приготвиш нещо, или да мина да взема готова храна?
-Ще приготвя.-каза Таня
-Нещо искаш ли пътьом да купя?-попита Николай.
-Всъщност можеш да купиш бутилка мартини.
-Ок!Нещо друго?
-Не.Днес ходих да пазарувам, така че…
-Тогава върви да приготвиш вечеря, а ние приключваме с едни документи и тръгваме.Ще минем само да вземем децата, и до два часа сме там!
Таня затвори телефона и се прибра в къщи, оставяйки прекрасната гледка, на която се наслаждаваше.Сега трябваше да приготви вечерята, и за това веднага се залови за работа.Извади от хладилника пакет с пилешки пържоли, които сложи да се пекът на скарата, и започна да реже салата.След това приготви вкусен сос, с който щеше да залее изпечените пържоли.За десерт щеше да предложи сладолед,, така че й оставаше само да подреди масата.
След като Таня беше готова с приготвянето на вечерята, тя се качи да вземе душ, а после оправи косата си и облече млечнолилава лятна рокля, която стоеше перфектно на стройната й фигура.После реши да излезе на терасата, запали цигара и се отпусна в люлеещият се стол.Не след дълго тя чу клаксонът на автомобил.Бързо стана от стола и се запъти се по алеята за да посрещне пристигащите.
-Мамо, много си красива! -викна дъщеря й Мария, и се гушна в прегръдките на майка си, а Таня се усмихна и я целуна нежно по главата.
-Дааа, мамо, наистина тази вечер си невероятна!-обади се синът й Владимир.
-Благодаря, скъпи, но изглеждам както обикновено…
-Напротив!-чу се гласът на Николай-Тази вечер си различна.
-Просто облякох една рокля, която не съм обличала до сега, за това ви се струвам различна.
-Сигурно е това!-сухо отвърна Николай и се провикна-Ицо, идваш ли?
-Да, секунда само, че си изтървах телефона под седалката.
Сърцето на Таня се сви щом чу гласът на Ицо, но извърна бързо гръб, и се запъти с децата си към вилата.
-Хайде милички, отивайте да миете ръцете и после на масата!-нежно викна Таня.
Децата без да протестират изпълниха заръката на майка си, и весели се настаниха на масата.Не след дълго Николай и Ицо също седнаха и започнаха да разговарят, докато Таня сервираше.Съпругът й както обикновено беше на водка, а Ицо отказа да пие каквото и да било.Таня си наля от бутилката с мартини и седна до съпруга си.
-Скъпа,-рече в същият момент Николай-Ицо заминава утре за Слънчев бряг.Отваряме там автомивка и сервиз, и смятам да му поверя ръководството.
-Браво на вас!-отвърна Таня, и се опита да скрие мъката, която й причиниха думите на Николай.Усмихна се през зъби и продължи-Бизнесът се разраства.Това е добре.
-Само това ли ще кажеш?-каза Ицо.
-Е какво друго да кажа?-троснато отвърна Таня-Дано всичко да потръгне!
-Не се ли радваш, скъпа?-учудено попита Николай.
-Защо да не се радвам?-отсече Таня-Знаеш, че не се меся в твоите дела, освен това днес имах доста работа в оранжериите и съм малко уморена.
-Как върви с цветята?-веднага попита Ицо.
-Върви добре!-отвърна Таня-Харесва ми да се наслаждавам на това великолепие, а още по-щастлива съм, че в магазина почти всичко се изкупува мигновено, най-вече от мъже, което ме навежда на мисълта, че романтиката все още съществува.
-Чичо Ицо,-прекъсна я Владимир с пълна уста - ти вече в Слънчев бряг ли ще живееш?
-Да.-отговори Николай, преди Ицо да успее да си отвори устата-Дори може да намери там някоя прекрасна госпожица и да се ожени.Вече му е време.Дори е закъснял малко.Я виж аз какви големи деца имам, а сме почти на една възраст с чичо ви Ицо.
Таня изтръпна.Тези думи се забиха като нож в сърцето й.Знаеше, че това ще стане рано или късно, но сякаш не искаше да се случва.Самата тя се чудеше, как може да й дойдат наум такива мисли, при положение, че е омъжена жена, с две големи деца.Може ли една единствена целувка да я накара да мисли по този неправилен начин?
-Скъпа, добре ли си?-попита Николай, пипайки Таня по рамото.
-Да, да, просто се сетих, че трябва да донеса десерта.
Таня стана, и бързо се запъти към кухнята.Извади кутията със сладоледа и направи две мелби, които украси и после ги поднесе на децата си.
-Урааа!-викна Мария-Мамо, благодаря!Обожавам мелба!
-Така не е възпитано да се вика!-скара й се Владимир-Мамо, кажи й!
Таня се засмя и каза:
-Прав си сине, но познаваш сестра си.Щом види сладолед, и забравя за всичко останало.
Всички се разсмяха а малката Мария наведе смутено глава и изрече:
-Извинявам се!
-Няма нищо, миличка.-каза Николай-Хапнете си десерта, и може да се качвате горе.
Децата кимнаха с глави, доядоха си мелбите, след което се измиха, пожелаха лека нощ и се качиха на бегом по стълбите.
-Вече можем да говорим по-свободно.-каза Николай и смигна на Ицо, след което допълни чашата си с водка и отпи голяма глътка.
-Мисля, че пи достатъчно.-каза гневно Таня и придърпа шишето с водка до себе си.
-Не ми казвай колко да пия!-сопна се Николай и издърпа обратно шишето пред себе си.-Тази вечер ми е хубаво и искам да се отпусна.
-Не е нужно обаче да прекаляваш.-каза Таня.
-Не правя нищо лошо, нито пък имам лошо пиянство, освен това не пия толкова често, така че не разваляй настроението.
-Ок!-рече Таня-Прави каквото искаш!Отивам да изпуша една цигара и после ще ви донеса порциите.
Тя стана и излезе на верандата.Нощта беше красива и леко хладна.
Имаше пълнолуние, но нямаше много звезди по небето.Таня се отпусна в люлеещият стол, запали цигара и опъна дълбоко, после изпусна дима и погледна пълната луна.Очите й се напълниха със сълзи.Знаеше какво я чака тази вечер щом се качат с Николай в спалнята.Отново трябваше да изпълни съпружеските си задължения, и нямаше по никакъв начин да може да убеди Николай да не го правят.
Когато той пиеше ставаше много по-настойчив, а Таня не можеше да го разубеди.Това не биваше да се случва, защото в съседната спалня щеше да е Ицо, и може би щеше да разбере какво става.Налагаше се тя да извърши нещо, което не беше правила никога.Дръпна силно от цигарата, след което я загаси и стана от стола.Незабелязано се качи по стълбите и влезе в спалнята, след което се приближи до нощното шкафче, дръпна го и взе шишенце с хапчета, отвори капачката и отброи две хапчета.После излезе от спалнята.Преди да слезе долу, Таня надникна в стаите на децата, които все още бяха будни.Целуна ги нежно по главичките, пожела им приятни сънища и тръгна да слиза към кухнята.Мъжете в трапезарията разговаряха разгорещено, и никой не забеляза, че Таня се е качвала горе.Ръцете й трепереха, а краката й бяха като от кашкавал, но тя реши да действа, защото единственият начин да няма проблеми тази нощ е да се опита да приспи съпруга си с неговите собствени лекарства.Стри хапчетата с дръжката на ножа, и изсипа праха в предварително отделеният сос за пържола, разбърка го добре и близна, за да се увери, че Николай няма да усети по-различният вкус.С все още треперещи ръце, Таня претопли пържолите, подреди ги в чинии, заля със сос първо нейната и на Ицо, а от другата купа изля соса със сънотворното върху пържолата на съпруга си.После грабна чинията на Николай и отиде да му я поднесе, след което бързо се върна да взе останалите две.Седна нервно на масата и каза:
-Постарах се за вечерята, така, че ако не искате да ме обидите, моля, хапвайте!
Мъжете се разсмяха и не дочакаха втора покана.
-Много вкусно!-възхитен рече Ицо.
-А ти, скъпи, как мислиш?-леко притеснена попита Таня.
-Ммм, чудесно е!-отвърна Николай-Знаеш, че харесвам всичко, което сготвиш.Справяш се винаги перфектно.
-Благодаря!-каза Таня и въздъхна облекчена.
През цялото време докато вечеряха тя наблюдаваше реакциите на съпруга си.Надяваше се, че не би могло от две хапчета да стане нещо лошо, но не беше сигурна как ще действат съвместно с алкохола, който бе погълнал Николай.След около 20 минути той започна да се прозява, и очите му почти се затваряха, когато Таня го побутна по рамото и тихо му каза:
-Мисля, че водката ти дойде в повече, и май ще трябва да си лягаме, а аз утре ще оправям тук.
-Мддаа…-провлачено отвърна той-май е време за леглото.Хааайде, лека приятелю!
-Лека вечер и на вас!-отвърна Ицо-Аз също ще си лягам!
Всички заедно се качиха по стълбите, и преди всеки да влезе в стаята си, Ицо погледна нежно Таня и рече:
-Благодаря за вечерята и…лека нощ!
-Лека и на теб!-прошепна Таня, и заедно с облегнатия на нея Николай, влезе в спалнята, като внимателно затвори вратата след себе си.С мъка завлече до леглото почти заспалият си съпруг, бутна го леко да легне, и със зор успя да свали дрехите от него.Веднага се чу мощно хъркане.Тя се отпусна на земята и затвори очи.Усети, че леко й се вие свят, най-вероятно от мартинито, което беше пила.Мислите й бяха изцяло объркани.Изправи се и погледна към вече дълбоко спящият Николай, пропълзя по колене до него и го погали по челото.Обичаше го като приятел, дори като брат, но нищо повече.Нито след раждането на децата, нито когато и да било.Въпреки, че той се отнасяше нежно с нея, тя не изпита нито веднъж истинска страст, любов и наслада.Не искаше да го наранява, и за това премълчаваше.Това беше единственият мъж с когото е била.Не знаеше какво би изпитала с друг, но и никога не се бе замислила да го направи.Погледна отново хъркащият Николай и положи глава близо до неговото рамо.Затвори очи и заспа приседнала до леглото.
Таня се пробуди от едно гръмко хъркане.Потърка очи и се изправи, след което се прозя и свали роклята, с която беше облечена.Взе от леглото ефирната нощница и я нахлузи.Тъкмо щеше да се шмугне в леглото, когато една мисъл прониза съзнанието й.Тя се обърна и тръгна към вратата, като погледна тъжно към съпруга си, после отвори и излезе от спалнята.Съвсем тихо и на пръсти приближи до стаята, където спеше Ицо и леко опря ухо в дървената врата.От вътре съвсем слабо се чуваше похъркване.Таня отдъхна с облекчение и клекна.Обхвана с ръце главата си и се замисли за всички неща, които никога не е правила, и които едва ли някога би направила.Искаше да каже на някого, че го обича, искаше да прави любов, и да изпита върховната наслада, която никога до сега не беше изживявала.Тя решително се изправи, посегна към дръжката на вратата и плахо я отвори.Пристъпи на пръсти в стаята и бавно затвори вратата след себе си.Ослуша се.Единственото, което се чуваше бе дишането на спящият Ицо.Таня се приближи тихомълком до леглото и гледаше ненаситно полуголото мъжко тяло.Сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите.Ръцете и краката й отново се разтрепериха, тя понечи да излезе от стаята, но се спъна в килима и падна на земята.От леглото се чу сънен глас:
-Какво става тук?
Таня замръзна.Устата й бе неспособна да издаде какъвто и да било звук.Ицо се повдигна и тихо прошепна:
-Таня…защо си тук?
-Аззз…-започна тя заеквайки-само проверявах прозорците.Може да завали…Ъ-ъ-ъ спънах се от килима и паднах.Извинявай, че те стреснах!Нямах такова намерение.
-За това ли дойде, или има и нещо друго?-шептеше Ицо.
Таня бавно се изправи и неочаквано отговори:
-Всъщност дойдох тук да те вида.
Ицо се приближи до нея, хвана я за ръката и прошепна почти в ухото й:
-Какво точно искаш да видиш?
Таня срамежливо наведе глава, но той повдигна брадичката й нагоре и очите им се срещнаха.
-Защо дойде?-отново попита той.
-Защото те обичам!-отвърна тихо Таня и сълзите й закапаха от очите.
Ицо избърса сълзите й и продума:
-Кога реши това?
-Още когато ме целуна за първи път.-отговори тя и зарови глава в неговите гърди.
Ицо я прегърна за миг, след което я грабна на ръце и я положи на леглото.Спокойно после легна до нея и зашепна в ухото й:
-А сега какво искаш?
След кратко мълчание Таня го погледна и каза:
-Искам да изпитам това, което никога не съм изпитвала!Искам да ме любиш!Макар да знам, че това е грях и не е редно, аз го желая от цялото си сърце.
-А Николай?
-Николай го обичам като приятел, не като мъж!Не искам да му причинявам болка, но и не искам да си отида от този свят без да съм разбрала какво е любовта.
Ицо нищо не отвърна.Започна да я целува нежно, а после ръцете му се спуснаха по тялото й и издърпаха нагоре ефирната нощница.Таня го прегърна, и се опита да го издърпа върху себе си.Той легна върху нея и продължи да впива устни в нейните.Тялото й тръпнеше от възбуда, обляха я горещи вълни и тя го пожела от цялата си душа.А когато се сляха, тя бе готова дори да умре, само и само този миг да не свършва.
Ицо заглушаваше с устни всеки стон, който се опитваше да излезе от устата й.Толкова много я искаше, че бе готов на всичко, за да я притежава завинаги.Не мислеше за нищо в този момент, освен за нея.Отдадени на огнена страст, двамата изпаднаха в бурен екстаз.
Ицо погледна Таня в очите и изрече:
- Сега какво ще правим?
Таня сложи пръсти върху устните му и прошепна:
-Всичко ще си продължи постарому.Няма друго какво да се направи.
-Не!Този път няма да постъпя като страхливец.Преди 12 години бях млад и не знаех как да постъпя, но сега вече знам какво искам, и ще се боря за да го получа!Няма да замина за Слънчев бряг!Оставам тук!
-Какво искаш да кажеш?-изправи се Таня.
Ицо я бутна нежно на леглото и продължи:
-Сутринта ще говоря с Николай и ще се разберем по мъжки.
-О, не!Моля те!Не го прави!Помисли за децата!-изрече през сълзи Таня.
-Децата ще бъдат там, където си и ти.Обичам ги като мои, знаеш това.
-Знам, но Николай няма да го позволи.
-Той няма да бъде лишен от децата си,-кротко каза Ицо-така че ще се съгласи на компромиси.Искам да знам готова ли си да направиш промяна в живота си?Готова ли си да заживееш съвсем нов живот?
- Аз съм готова, но…
-Значи сутринта ще говорим с Николай.
Таня понечи да стане от леглото, но Ицо я хвана за ръката, придърпа я до себе си и каза:
-Новия ти живот започва от този момент.Оставаш тук при мен.
Дори не я остави да протестира.Люби я цяла нощ, а щом утрото настъпи я пусна от прегръдките си само за да отида да се изкъпе и преоблече.
Самият Ицо взе душ и се облече, след което слезе в кухнята и включи машината за кафе.След кратко време Таня също слезе и наля две чаши от ароматната напитка.
-Николай все още не е станал!-гузно рече тя.
-Знаеш ли…красива си.Много си красива.
-Престани!-изчерви се тя-Срам ме е!
-От какво?-попита Ицо.
-Просто ме е срам от това, което се случи.
-Не бива да се срамуваш от чувствата си!Живяхме толкова години съобразявайки се с всеки и всичко.Край!Вече ще казваме това, което мислим и изпитваме!
Зад гърба им се чу изкашляне, и един сърдит глас изрече:
-Какви ги вършите?
Таня изтръпна, а Ицо без да губи време отговори:
-Ако не бях такъв страхливец, преди години тази жена щеше да бъде моя.Оставих те да ми я отмъкнеш под носа, но сега нещата се промениха.Разбрах, че тя никога не те е обичала, и ти много добре го знаеш, така че не се опитвай да го отричаш.Може да горя в ада, но тя ще е моя!Не можеш да промениш нищо!
Николай гледаше Ицо с цялата омраза, която би могла да съществува.След кратък миг на мълчание той викна:
-Това няма как да стане, приятелю!Забрави ли, че имаме две деца?
-Тези деца можеше да са мои, ако не беше постъпил толкова нагло преди години, а и никой няма намерение да те лишава от тях.Можеш да ги виждаш, когато си пожелаеш.
-Таня…-умолително прошепна Николай, и посегна да хване ръката й.
Тя отстъпи крачка назад и твърдо изрече:
-Живях години наред с теб и не те почувствах нито теб като мъж, нито себе си като жена.Обичам те все още като приятел и брат, но не мога повече да живея така.Искам да изпитвам любов, а с теб това не го изпитах.Бях ти вярна…до снощи.Съжалявам!Искам и аз да живея, а с теб просто бавно умирам.
Николай обърна гръб, взе ключовете за колата от шкафа и преди да излезе рече:
-Моля те, само не ми отнемай децата!
-Децата-отвърна Таня-ще бъдат винаги твои, нямам желание да ти ги отнема.Ще ги виждаш когато пожелаеш.Освен това все още разчитам на майка ти да се грижи за тях, когато аз съм заета.Всичко си остава както си е било.Всичко, освен това, че няма да бъда повече с теб.Мога единствено да бъда твой приятел и нищо повече.
Николай излезе от къщата със сълзи на очи, но знаеше, че това е правилното решение.Той също не искаше повече да живее с жена, която никога не го е обичала, и никога не ще го обикне.

Беше топла майска нощ.Единственият шум който се чуваше бе на вълни, които се разбиват в скалите.Таня стоеше на верандата, и се наслаждаваше на огромната луна, която от време на време се скриваше за кратко в облаците.Зад нея се отвори врата и тя се обърна.Ицо се приближи към нея, усмихна се и я прегърна внимателно през наедрелият корем.
-Как са моите мили същества?-попита той.
-Добре сме.-отговори му с широка усмивка Таня-Синът ти няма търпение вече да се появи на белия свят и ме рита непрекъснато.
Ицо се наведе и зацелува издутият корем на Таня.
-Още малко сине!-рече нежно той-След месец ще те гушкаме.
-Дааа.-каза Таня и помилва корема си-Сестричката и братчето ти също нямат търпение да те гушнат.
-Хайде да се прибираме сега вътре, защото децата искат да кажат на красивата си майка лека нощ.
-Да влизаме тогава!
Ицо прегърна съпругата си, и щастливи влязоха в къщата, а любовта лъхаше навсякъде около тях.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
arween44
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1166

ПисанеЗаглавие: Re: Разказ за любовта   Нед Дек 19, 2010 9:42 am

Имаш в леглото си магьосница Аз. Тя е бяла, красива и има прозрачни очи. Знае хиляди заклинания и по тялото й има татуси на иврит. Омагьосан си. И е откраднала душата ти. И е омагьосала сърцето ти. Нощем докато спиш в прегръдката й нея всъщност я няма. В сумрака тя ходи боса по студената трева и понякога заплита нозе в черната си рокля. Защото бърза. Да събере омайни билки за теб и да те омагьосва. Отново и отново. Когато те целува, тя всъщност не го прави. Напива те с магия. Която е поставила върху устните си за да се разлее в тялото ти. Погалва те с ледени ръце и очите ти се вледеняват за другите. Принадлежиш й завинаги. На магьосницата. На мен. Разпилява те и те събира когато си поиска. И те заключва в замък от мълчание. За да я обичаш до смърт или до полудяване. Докато намразиш ръцете с които си я докосвал и устните, с които си я целувал Докато изчезнеш в мечтите си и изплачеш очите, с които си я гледал. Изгубен си. Защото обичаш магьосница. Мен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Разказ за любовта
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
KINGDOM :: Еnjoy yourself :: Забавления :: Кино, литература и още нещо :: Лично творчество ...-
Идете на: