ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Майкъл както го познават другите

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
shine_day
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 273

ПисанеЗаглавие: Майкъл както го познават другите   Вто Юни 15, 2010 10:02 pm

Тук ще пускаме кратките статии, видеа и т.н. със спомени за Майкъл от негови приятели, близки и колеги smile

http://www.dailystar.co.uk/playlist/view/139287/Slash-wanted-Michael-Jackson-on-his-album/#comments


SLASH WANTED MICHAEL JACKSON ON HIS ALBUM (11th June 2010)

SUPERSTAR guitarist Slash has revealed he had pencilled in Michael Jackson to feature on his current solo album.

The pair worked together on Jacko’s Dangerous LP and tour in the early 90s and on MJ’s 2001 disc Invincible.


Slash, who plays this weekend’s Download festival at Donington Park, told me: “When I was thinking about who I wanted to work with, Michael crossed my mind.

“I thought about doing something that would see him totally cross over into rock.

“But it was around this time last year and he was flat-out rehearsing for the London O2 gigs so in the back of my mind I thought: ‘He’s not going to have the time.’ It’s hard to believe he’s gone.”

With the first-year anniversary of Jacko’s death on the horizon, the former Guns N’ Roses man, 44, is still angry about the events surrounding it.

Slash, pictured right, added: “There was this whole eight or nine-year period in the States where he was cast out.

“I like to believe he was innocent of the stuff he was accused of. He was acquitted and yet he was totally ostracised.
“Then he died and you had people crying in the streets. Bullsh*t.

“It really hasn’t hit home that he’s gone yet. All those guys in the pop world – Justin Timberlake, Usher – owe everything to him. No-one will ever fill his shoes. He was a one-off.”

Meanwhile, the Brit-born rocker can’t wait to unleash his mighty axe on Donington this Sunday.

He said: “I’m so excited. I haven’t decided whether to bring anyone on stage with me. I just go with the vibe on the day.”


Слаш разкрива, че е желал Майкъл да участва в неговия настоящ соло албум.
Двамата са работили заедно по турнето на Майкъл Dangerous и албума Invincible преди. И когато сега си помислил с кого иска да работи, Майкъл му минал през ума, но било по времето, когато Майкъл репетирал за концертите си в Лондон и нямало време.
Трудно му е да повярва, че си е отишъл и все още се ядосва на обстоятелствата около това.
Казва, че когато Майкъл е изтърпявал обвиненията към него в съда е бил оневинен, но тотално отлъчен от обществото. "А после умира и хората по улиците започват да плачат. Глупости."
"Всички в света на поп музиката - Джъстин Тимбърлейк, Ъшър - дължат това, което са на Майкъл. Но никой не може да е като него, той е единствен".




Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Сря Юни 16, 2010 9:05 pm

Darren Hayes tweeted about Michael Jackson recording "Fall Again"

превод:Калин@,bg mamma

Почитателите на моята музика са чували песента ми 'Insatiable'. Тя е написана и продуцирана съвместно с Walter Afanasieff. Но това, което много хора не знаят, е че аз създадох моята песен като реакция и вдъхновение от една песен, която Walter и Alan Thicke са написали за Майкъл през ’99 - 'Fall Again'.

Това е демото на Майкъл.

http://www.youtube.com/watch?v=xz7u8ZJsxiI

Историята е следната.

Когато записвах албума на Savage Garden 'Affirmation' с Walter през 1999 в неговото студио в San Francisco, той ми пусна едно демо на песента 'Fall Again', която по онова време беше записана с вокалите на Robin Thicke. Walter и Robin възнамерявали да я предоставят на Майкъл за неговия албум 'Invincible'.

Бях възхитен (completely in awe) и единственото, което чувах, беше Майкъл.
Walter ми каза, че не е сигурен дали Майкъл ще прояви интерес, но аз, като негов почитател, усещах, че Майкъл би реагирал на песента точно като мен, ако я чуе. Напомняше ми за великолепието на негови класики като 'Human Nature'. Бях сигурен, че Майкъл ще я изпълни убийствено.


Както и предполагах, песента стигнала до Майкъл, той я много я харесал и се съгласил да запише демо.
Но имаше една малка пречка. Единственото време, с което Майкъл разполагаше, за да го направи, беше денят, в който Walter трябваше да запише с мен вокалите за албума 'Affirmation'.

Walter реши, че може да запише и двете сесии и така се озовахме в New York. Аз записвах сутринта с Уолтър в Sony Studios, а следобеда той отиде да записва с Майкъл в The Hit Factory, буквално от отсрещната страна на улицата

Версията, която пуснах по-горе, е единственият път, когато Майкъл някога е пял тази песен. Един-единствен запис. Той дори не е имал възможност да разучи добре песента. (а каква великолепна работа е свършил!)

В деня на записа с Майкъл, Уолтър се върна сияещ при мен в Sony Studios около два часа по-късно. Говореше за Майкъл с възхищение и суперлативи, за гласа му, за любезността му, за таланта му. Но най-много ме развълнува това, че децата му (Принс и Парис) са били с него и Майкъл е поискал да инсталират в кабинката при него монитор, за да може да наблюдава как децата си играят с бавачката в друга стая, докато той пее. Наложило се да приключат бързо със записа, защото децата били малко болни и Майкъл искал да се погрижи за тях като добър баща. Той се извинил и си тръгнал след единствения запис, който направили.

Не бях чувал изпълнението на Майкъл, докато не го издадоха в албум години по-късно (макар Уолтър да знаеше, че съм огромен фен, той прояви уважение към Майкъл и така и не ми предложи да я чуя), но аз помнех чувството и магията на песента от онзи пръв път, когато я чух с вокалите на Robin Thicke, така че когато дойде време да запиша първия си самостоятелен албум, аз помолих Уолтър да се пробва да напише заедно с мен песен със същата енергия. Ето така създадохме 'Insatiable'.

Когато години по-късно чух демо версията на 'Fall Again' в изпълнение на Майкъл, бях възхитен от съвършенството на изпълнението му. Майкъл е причината да стана изпълнител (след като гледах концерт от турнето 'Bad' през 1987 и веднага разбрах, че искам да прекарам остатъка от живота си на сцената) Слушането на албумите му ме научи как да пея. Горд съм, че години по-късно в моята собствена кариера има късчета от него в работата ми. И макар той вече да не е сред нас, приятно ми е да си мисля, че част от наследството, което ни остави, е и онази искрица, която той запали в мен като артист.

Съжалявам, че стана малко дълго и сълзливо – но знам, че има негови почитатели, които ще се радват да прочетат тази история. Винаги съм искал да я разкажа. И ето че днес го направих.

Като забавен епилог на разказа ми – ето я и частта, в която едва не се срещнах и със самия Майкъл.

По време на записа Томи Мотола беше президент на Sony Music. Той дойде в студиото същия ден, когато Уолтър записваше с Майкъл, и ми каза „Дарън, има един много специален човек, когото искам да доведа в студиото и да те запозная. Имаш ли нещо против да доведа друг изпълнител в това студио за едно „здравей”?”– каза той.

Разбира се, аз си помислих, че той има предвид Майкъл.
Естествено, че ще има предвид Майкъл, нали? Та Майкъл е от другата страна на същата улица и работи със същия продуцент, с когото работя и аз. Дали е удобно? Дайте го насам!
Томи каза, че веднага се връща и излезе.

И аз седях в студиото с тонрежисьора и просто щях да се подмокря от вълнение.
Томи чука на вратата.
Сърцето ми спира.
После пада в петите ми.
Влиза Томи, заедно с много висок, почти 50-годишен мъж с руса коса.
Който очевидно НЕ Е MICHAEL JACKSON.

'Дарън, това е Darryl' – казва Томи.

"Здрасти' – казвам аз с фалшив ентусиазъм

Томи пуска на този мъж 'Two Beds and a Coffee' machine, песента, по която работехме онзи ден.

Darryl се обляга на стола си и най-искрено ми заявява, че аз съм невероятен song writer, и че много харесва гласа ми.

'Благодаря!' казвам, все още съсипан от факта, че този мъж не е Michael Jackson.

Когато Томи и Дарил си тръгнаха, тонрежисьорът се обръща към мен и казва:
'Знаеш ли кой беше това?'.

'Не' казвам.

'Tова беше Darryl Hall, от Hall and Oates'.

Нека поясня, че аз винаги съм бил, и все още съм, ОГРОМЕН почитател на Hall and Oates.
Почувствах се изключително невъзпитан и груб, че не съм го познал. Но в моя защита ще кажа, че тогава Darryl имаше брада, а в моите представи той беше гладко избръснат и доста по-млад, разбира се.

Така че през онзи ден едва не умрях от вълнение на два пъти.

Ето, разказах го.”
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Чет Юни 17, 2010 3:11 pm

Майкъл Джаксън не е поп крал, той е поп Господ
Life / Константин Вълков

http://zar.bg/view_article.php?article_id=4582

По някаква странна причина аз имам любими песни, а не изпълнители. Много, много рядко съм попадал в капана на идолопоклонничеството – слушал съм огромно количество музика, но почти никога не съм събирал сувенири, оригинални дискове, плочи, касетки, малки артефакти, книги или пък съм заучавал автобиографични данни за даден изпълнител. Вълнувал съм се от музиката и не чак толкова от личния живот на музикантите.



Някак не мога да разбера как така ще слушам Human Nature на Майкъл Джаксън и в същото време ще следя колонките за него в жълтите вестници. Това не ме е интересувало и продължава да не възбужда интереса ми. Дори бях загубил нишката има ли деца, няма ли, колко са те. С Майкъл Джаксън това остава на заден план, защото Кралят на Попа, който всъщност е Музикалният Господ на света, направи всичко, което е възможно да се направи в музиката и нито една папараци-снимка не може да отклони вниманието от музиката му.



А музиката на Джаксън е най-хубавата, правена някога, и никой не може да ме убеди в противното. По принцип музиката заема огромна част от живота ми и смея да твърдя, че имам музикално ухо, което безпогрешно различава хубавата от лошата. Имам много правилни музикални открития и нито едно грешно – знам, че изглежда нахално, но е така. Готов съм да споря с часове защо дадена песен е по-хубава от друга. Готов съм и да слушам музика с часове, без да спирам. И колкото и неочаквано да звучи, може би точно Майкъл Джаксън е този, който съм слушал най-много.



Обичам да споря и за музиката на Майкъл Джаксън. Вярвам, че има песни, които могат да ти подскажат дали човекът отсреща разбира от музика или не. Много е забавно – в един албум от 9-10 песни винаги има някои, които са по-различни, които са истинските шедьоври. Ако човекът ги открие, значи е в час с нещата. Правил съм си този експеримент. Някои са откривали великите песни на Джаксън, други твърдят, че Black & White е велика. А тя не е.



С часове мога да ви пускам любима музика, независимо дали става дума за Елвис, Чет Бейкър, Лиза Стенсфийлд или Дюран Дюран. Мога да избера по един хит от всеки и да зачеркна останалото творчество. Мога да споря разпалено за добрите и лошите им песни. Но има само един изпълнител, който не мога да смесвам с други и който винаги съм слушал повече. Има само една музикална икона, която може да бъде слушана с часове и не бива да бъде забърквана в други музикални компилации. И това е Майкъл Джаксън.



Впрочем, навсякъде има по един велик, независимо дали става дума за музика, кино, физика, химия… Винаги има един, който се отличава от останалите и който няма да се повтори. Той/тя се появява, бум-бум, обърква представите, и после изчезва. Лепват определения като "икона", "гений", "идол" и т. н., но той/тя просто няма да се повтори. Появява се веднъж и никога повече.



В света на музиката, това е Майкъл Джаксън.



Не бих повярвал, че има човек, който да не е попадал в музикалния капан на Майкъл Джаксън. Ако има такъв, той или не обича музиката, или не я разбира, или просто живее скучен живот. Независимо дали слушаш Берлиоз или Ерика Баду, не мога да си представя, че не си оставал сам със себе си, със слушалки, в тъмна стая и не си пускал албума Thriller. Ако не си го правил, значи музиката не те вълнува. Ако си го правил, продължавай да го правиш.



Не бих приел, ако имаш дългосвирещи плочи на Балкантон и нямаш Thriller. Не мога да си представя, че не си записвал касетки с Thriller и не си ги слушал като малък, голям или стар. Не мога да приема, че нямаш любима песен от Thriller или такава, която не ти харесва.



Въобще не ме интересува неговият окапал нос, променен цвят на кожата или връзки с малки деца. Подминавал съм с абсолютно безразличие жълтите информации за Майкъл Джаксън и ще продължавам да го правя. Те нямат абсолютно никакво значение. Не бих си позволил нито за миг да говоря за тях, особено когато по света има хора, които ще го запомнят с това. С лицето, очилата, чадъра, дългата коса.



Майкъл Джаксън не трябва да бъде запомнян с това. Затова пускайте на децата и приятелите си Thriller и обяснявайте, че ако има Музикален Господ, той се казва Майкъл Джаксън и ако има само един албум, който трябва да притежават, това е Thriller.



Те никога няма да имат по-пълни музикални минути от тези, в които остават насаме с Thriller. Това е албум, който слушаш рано сутрин или късно вечер. В него има точно девет песни, нито една повече, което на пръв поглед изненадва – в онези години Джаксън имал премного материал, но продуцентът Куинси Джоунс бил сигурен, че в Thriller трябва да има само номер 1 хитове. Както и става.



Поръчайте си оригинално, ремастерирано издание на Thriller, което се появи наскоро, във връзка с 25-годишнината от първото излизане на албума. Едва ли някога ще чуете такова музикално съвършенство. Ако поп-музиката трябва да бъде определена в тълковен речник, там трябва да пише Thriller. Защото това е най-великият албум на всички времена от Музикалния Господ Майкъл Джаксън.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
shine_day
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 273

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Чет Юни 17, 2010 10:41 pm

"музикално съвършенство" това е Майкъл moonwalk2
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Съб Юни 19, 2010 12:12 pm

превод:калина,бг мама

Madonna:


Майкъл Джаксън е роден през август, 1958. Аз също. Майкъл Джаксън е израснал в покрайнините на Средния Запад. Аз също. Майкъл Джаксън има осем братя и сестри. Аз също. На 6 години Майкъл Джаксън вече е суперзвезда и вероятно най-обичаното дете на света. На 6 години аз загубих майка си. Мисля, че той е изтеглил късата клечка от жребия.

Аз никога не съм имала майка, но той никога не е имал детство. А когато нещо ти липсва, ставаш като обсебен от него. Прекарах детството си в търсене на „майки”, които да заместят моята; понякога успявах. Но как да преоткриеш детството си, когато през целия ти живот светът те гледа като под лупа?

Няма съмнение, че Майкъл Джаксън беше един от най-великите таланти на света … Че когато на крехките си 8 години запееше, успяваше да сграбчи сърцето ти с думите си като опитен възрастен. … Че начинът, по който танцуваше, бе комбинация от изяществото на Фред Астер и мощта от юмрука на Мохамед Али … Че музиката му притежаваше допълнителен слой от необяснима магия, която не просто събуждаше у хората желание да танцуват, а ги караше да вярват, че могат да летят, да се осмелят да мечтаят, да бъдат всичко, което поискат. Така правят героите. А Майкъл Джаксън беше герой.

Той пълнеше стадиони по цял свят, продаваше стотици милиони копия от албуми, вечеряше с премиери и президенти. В него се влюбваха момичета, в него се влюбваха момчета, всички искаха да танцуват като него. Изглеждаше неземен, като от друг свят, но в същото време беше и човешко същество. И като повечето изпълнители, беше срамежлив и много уязвим.

Не мога да кажа, че сме били големи приятели, но през 1991 реших, че искам да го опозная. Поканих го на вечеря. Казах: „Аз черпя, аз ще шофирам, ще бъдем само двамата.” Той се съгласи и пристигна вкъщи без бодигардове. Отидохме до ресторанта с моята кола. Беше тъмно, но той не сваляше слънчевите си очила. Казах: „Майкъл, чувствам се така, сякаш говоря на лимузина. Мислиш ли, че би могъл да свалиш очилата, за да видя очите ти?” Той замълча малко, после хвърли очилата през прозореца, погледна ме усмихнат, намигна ми и каза: „Сега виждаш ли ме? Така по-добре ли е?”

В този момент съзрях както уязвимостта му, така и чара му. По време на вечерята упорито се мъчех да го накарам да хапне пържени картофи, да пие вино, да си поръча десерт и да ругае – неща, които той като че ли никога не си позволяваше. По-късно отидохме вкъщи да гледаме филм. Седнахме на дивана като две малки деца и някъде по средата на филма ръката му се протегна и улови моята. Усетих, че му е нужно по-скоро приятелство, отколкото романтика и с радост му се подчиних. В онзи момент той не се чувстваше като суперзвезда, а като човешко същество. Излязохме заедно още няколко пъти и после, по една или друга причина, пътищата ни се разделиха. След това ловът на вещици започна отново и около Майкъл започнаха да никнат негативни истории една след друга. Усещах болката му. Знам какво е да вървиш по улицата и да се чувстваш така, сякаш целият свят се е обърнал срещу теб. Знам какво е да се чувстваш безпомощен и неспособен да се защитиш, защото крясъците на линчуващата тълпа са толкова силни и ти си убеден, че гласът ти никога няма да бъде чут.

Но аз имах детство. Имах възможност да правя грешки и да търся и откривам собствения си път в живота далеч от светлините на прожекторите. Когато чух, че Майкъл е починал, бях в Лондон; няколко дни преди началото на турнето ми. Майкъл трябваше да направи концерт на същото място една седмица след мен. Единственото нещо, за което можех да мисля тогава, беше че съм го изоставила. Че изпуснахме от поглед това великолепно създание, което преди време подпали света, и си позволихме да го загубим. Докато той се опитваше да създаде семейство и да възстанови кариерата си, всички ние бяхме заети да го осъждаме. Повечето от нас му обърнаха гръб.

В отчаян опит да задържа спомена за него, влязох в интернет да гледам стари негови клипове, в които танцува и пее по телевизията и на сцената и си казах „Боже мой, беше толкова уникален, толкова оригинален, толкова изключителен. Никога вече няма да има друг като него”. Той беше Крал. Но освен това беше и човешко същество … уви, ние всички също сме хора и понякога се налага да загубим нещо, преди да успеем истински да го оценим. Искам да завърша малко по-оптимистично и да кажа, че моите синове – на 9 и на 4 години – са обсебени от Майкъл Джаксън. Непрекъснато имитират лунната походка и се хващат за чатала. Изглежда че цяло едно ново поколение деца е открило гения му и го съживява отново. Надявам се, че където и да е Майкъл сега, се усмихва на всичко това.

Да, да, Майкъл Джаксън беше човешко същество, но по дяволите, той беше крал. Да живее Кралят!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
arween44
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1166

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Съб Юни 19, 2010 12:28 pm

Eй да му се не знае,след прочетеното,взех да я харесвам малко,тази Мадона. yes
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
lenitta
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 64
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Съб Юни 19, 2010 1:58 pm

Част от интервю с Уесли Снайпс /пускала съм го в бг-мамма,може би всички сте го чели/

В началото на интервюто присъства само Уесли Снайпс, после се присъединява Дон Чидъл.
Q: Имаш дълга коса в Brooklyn’s Finest.
Wesley Snipes: Да, с малко по-различна визия съм.
Q: Докато сме все още сами бих искал да те питам, знаеш ли че спирката на метрото в Бруклин, където е сниман BAD,ще бъде преустроена в памет на Майкъл Джаксън?

WS: Чух за това неофициално. Би било чудесно.

Q: Какво си спомняш от снимките на BAD в това метро?
WS: Удивителното беше, че отидох на снимачната площадка с идеята, че ще имам работа за около 3 дни, а всичко продължи почти месец. Това, което помня най-много от тогава беше, че наблюдавах работата на Майкъл, по време на снимки и репетиции. Казвах си:” Ето ти един съвършен артист.” Към това се стремя и аз, такива умения бих искал и аз да притежавам като творец. Да репетирам, сякаш съм на представление!Това научих от него и това се опитвам да правя винаги, когато работя.
Q: Какво мислиш за изказването на J-Z, че не бива да се прави римейк на We Are The World, защото е създадена от икона и не би трябвало да се преработва.
WS: Разбирам каузата, която стои зад нея, но не бих коментирал. По-скоро съм критичен относно отношението към Майкъл. Мисля, че беше един ангел изпратен ни на земята, би трябвало да се замислим какви грижи положихме за него. Хората казват:”Всички около него бяха зли и не се отнасяха добре”. Мисля, че нещата са комплексни. Не си спомням за някой артист, който да привличал толкова много енергия и да излъчвал толкова много сила. Той докосна много хора, той беше посланика на Америка, на афро-американската култура по целия свят. Хора се преселваха в Америка заради Майкъл Джаксън. Индустрията се промени, музикалната индустрия се промени заради Майкъл Джаксън. Той беше дар за нас и се страхувам,че Бог едва ли ще ни прати отново някой като него, защото не успяхме да се погрижим добре за Майкъл.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
lenitta
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 64
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Съб Юни 19, 2010 1:59 pm

Дженифър Батън

На 5 март 2010 се навършва 1 година от обявяването на концертите This is it на пресконференция в Лондонската Арена О2. По този повод Чарлз Томпсън проведе интервю с водещата китаристка Дженифър Батън, която ни разказа какво е усещането да си на турне с Майкъл Джаксън.
През 80-те и 90-те Дженифър свири в претъпканите стадиони по целия свят. Милиони хора я гледат по телевизията. Всички млади момичета по света искат да са като Дженифър Батън.
Ако някога сте присъствали на концерт на MJ, гледали сте изпълнение по телевизията или филма Moonwalker, тогава знаете коя е тя. Тя е висока, слаба и внушителна, с огромна бяла коса.
„Идеята за косата ми беше на Майкъл”, казва Дженифър,”Понякога на снимките се вижда само Майкъл и моята коса!”
Батън е водеща китаристка на Майкъл в продължение на десетилетие, участва в трите му световни турнета. На 29 години Майкъл буквално я измъква от неизвестността. Преди да започне работа с Джаксън опитът на Дженифър с турнета се е свеждал до кратка работа с имитатор на Елвис.
Вдъхновена се от легенди като ББКинг и Брауни МакГий, Батън започва да свири на китара на 8 годишна възраст. По-късно учи във Музикалния Институт в ЛА.
„Бях единствена жена сред 60 мъже. Нямах проблеми с това. Можех да отида в банята и да репетирам там, защото знаех, че няма кой да ме прекъсне.”
Прослушване за Bad Tour
След учстията си в шоута за Елвис, Дженифър живее няколко години в Сан Диего свирейки с различни банди. Скоро обаче решава, че това не и е достатъчно и заминава за ЛА в търсене на успеха. Започва да преподава в Музикалния Институт, когато в един съдбовен ден през 1987 г. представители на Джаксън пристигат с цел набиране на музиканти за прослушване.
„Прослушаха към 100 човека. Беше много напрегнато. Когато дойде моя ред, забелязах, че в залата има само видео камера, без група. Единствената насока, коята ми дадоха, беше да свиря нещо фънк, така че го направих. После продължих със солото на Beat it, защото го бях свирила многократно с групите, в които участвах. Мисля, че точно това ги впечатли”.
Когато печели мястото на китарист в турнето Bad, живота и се променя. „В началото имах чувството,че съм на безплатна ваканция. До сега свирех и преподавах седем вечери в седмицата и изведнъж- ето ме в най-грандиозното турне в света, с 10 пъти по-висока заплата и само 2-3 работни дни в седмицата!”
Репетиции за Bad Tour
Репетициите започват веднага. Те са изтощителни- 7 дни в седмицата, цели 2 месеца. Първия месец музикантите, певците и танцьорите репетират отделно. След това всички се сабират в студио, където се стиковат отделните елементи на шоуто. Тук Батън среща Майкъл за първи път.
„Бяхме чули, че ако хареса музиката ще започне да танцува. Така и направи веднага щом влезе в залата.Спряхме да свирим и тези, които все още не го познаваха, трябваше да му се представят. Спомням си мениджъра му Франк Дилео с конската опашка и пурата. Беше невероятно да ги видя заедно!Спомням си, че Майкъл изглеждаше страхотно от близо. Беше толкова красив!
„Беше голям работар!В края на репетициите минавахме цялото шоу поне по един път на ден. От него научих, че ако работиш задълбочено на репетиции, на сцената ще се чувстваш спокоен и подготвен”.
Bad Tour

Батън споделя, че първият концерт в Токио бил „най-най- вълнуващ”. „Никога не бях свирила пред толкова много хора. По време на турне Майкъл понася най-големия товар. Искам да кажа, че той се раздава на репетициите до край, но това допълнително вълнение, че навсякъде хората полудяват по него....му идваше в повече. На сцената всички бяхме нахъсани да покажем най-доброто от себе си!”
Скоро след започването на турнето Батън открива още по- страшната страна в това да работиш с Майкъл. „Един ден някакъв тип се свърза с мен и ми каза, че мога да спечеля много пари, ако издам нещо пикантно за National Enquirer. Бях същисана. Помислих си „Ама, че откачено!”. Получих този невероятен шанс. Как си мислят, че ще саботирам всичко това?!Наистина беше зловещо”
Изолацията на Майкъл
Батън съчувства на Майкъл, който според нея бил в капан на своята собствена слава. „Ако искаше да отиде някъде, трябваше да предупреди охраната. Всичко трябваше да е планирано предварително. Ако искаше да отиде до някой магазин, трябваше да го затворят за него. Беше затворник на хотелската си стая!Наистина!”
Джаксън компенсира изолацията си с разходки заедно с целия екип до интересни места. Понякога затваряли увеселителни паркове за него и екипа му. „За пръв път направи така в токийския Дисниленд. Беше невероятно!Качихме се на влакчето и тъкмо когато си мислехме, че е време да си ходим, ни попитаха”Искате ли пак?”Глезеше ни много.”
След турнето Bad
Турнето приключва през януари 1989 и групата е разпусната. По-късно, бек вокалистката Шерил Кроу, прави няколко пренебрежителни коментара за Джаксън в някои свои интервюта. Казва, че Майкъл се държал много надуто и не си правил труда да запомня имената на подчинените си.
Батън отрича това. „Мисля, че певците като цяло са си малко откачени и много чувствителни. Една вечер Майкъл нарече Шерил „Дженифър” и знам, че това я вбеси. Но какво от това?Все пак имаш най-големия шанс в живота да работиш с него!Бяхме с Майкъл в продължение на година и половина и той ни познаваше.”
След края на турнето Майкъл се оттегля в студио за да запише Dangerous. Батън използва времето за да работи по свой солов албум.
Dangerous Tour
През 1992 Дженифър започва работа по второто световно турне на Майкъл. Въпреки разгорещените диспути относно здравето и външния му вид, Батън казва, че Майкъл изглеждал същия, само имал малко по- изтощен вид.
„Забелязах, че беше по-зает. Спомням си, че идваше на репетиции по-рядко. Все казваше „Затрупан съм от срещи”, и повтаряше „среща след среща, след среща, след среща”.
Голямата заетост на Майкъл ограничава времето му за репетиции, което означава че повечето от песните се повтарят от Bad Tour. „Бяхме малко разочаровани, защото искахме да свирим нови неща.” Една от новите песни- Remember The Time, е премахната от траклистата заради проблем с гардероба.
„Танцьорите бяха с египетски дрехи, с поли. При първата репетиция костюма на един от танцьорите падна. Майкъл доста се притесни.”
Проблемите с гардероба не се свеждат само до репетициите. По време на турнето Батън се появява с голяма светеща корона на главата. „В края на Beat It, всеки започваше да тича по сцеата. И аз като всички тичах с все сила и все се случваше някой да стъпи на кабела на моята светеща корона. Направо ми отнасяха главата!”
След края на шоуто Майкъл излита от сцената с реактивно устройство, като лети над публиката.
„Искаше да представи най-великото шоу в света. Искаше да е като Коледа за хората. Въображението му беше като торнадо. Идваха му най-щурите идеи и плащаше на хора за да ги осъществи. Беше невероятно да съм част от това.”

Представянето на Super Bowl
През януари 1993 Батън свири с Майкъл на легендарното му шоу на Super Bowl, наблюдавано от 1,5 билиона зрители.
„За пръв път виждах Майкъл толкова нервен. Беше изпълнение на живо и имахме само няколко реклами време да махнем сцената от игрището. Има един момент, когато съм в края на сцената заедно с Майкъл. Целите сме обвити в дим, че се загубихме за секунда. Това е красотата на живото изпълнение. Не се знае какво може да се случи. Това е едно от моите любими участия, защото беше неповторимо.”
Обвиненията в гавра с дете
След представянето на Super Bowl турнето Dangerous е прекъснато. Батън започва да работи по свои лични проекти. По време на втората част от турнето върху Джаксън се стоварват обвинения за сексуално малтретиране на малолетен.
„Мислех си, и все още мисля, че това беше дело за изнудване. Всички се притеснявахме за него. Всички ни болеше за това, че така несправедливо го нападнаха. Повечето творци са чувствителни, а той беше десет пъти по-талантлив от всеки друг, още по-чувствителен и да го обвинят в такова нещо....Вие го чувате в песните му. Замисляли ли сте се каква ли музика щеше да напише ако хората не го атакуваха така?”
Според Батън голяма роля за опетняването на Майкъл през 1993 имат медиите.
„Честно казано смяташе се за лошо да се пише про-Майкъл тогава. Наистина тъжно. Даже и процеса през 2005....познавам хора, които са били в залата, и споделят, че по новините изопачават истината, че изобщо не е било така и всичко е лъжа”.
HIStory Tour
Случая е приключен през 1994 и Джаксън започва работа по новия си албум HIStory. През 1996 Батън е поканена да участва в турнето. „Наеха ме седмица преди започването на репетициите. Беше много напрегнато. Трябваше да откажа други ангажименти заради това.”
На това турне Батън има още по-големи проблеми заради лъскавия си черен костюм, който описва като „ужасен”.
„Маската, която трябваше да нося беше отвратителна. Някой беше показал на Майкъл книга със садо-мазо рисунки, които бяха наистина красиви. Той взаимства от там моята визия, но когато всичко беше готово вече не ми се виждаше толкова красиво. Все си повтарях, че всичко е заради шоуто. Все пак не беше само музиката”.
И наистина се появяват критики от фенове заради това, че на концертите се набляга повече на шоуто, а не на музиката и на места се пее на плей бек. Едни казват, че е болен от ларингит. Батън споделя, че гласът на Майкъл бил наред.
„Всъщност, всяка вечер го чувах да се разпява в стаята си.”
Майкъл и децата на сцената
Батън споделя, че в началото била притеснена от присъствието на деца на сцента заедно с Майкъл.
„В края на шоуто той изчезваше с една подвижна платформа заедно с момченце и момиченце. В началото си мислех :”Боже, заради обвиненията не би трябвало да прави това!”Но после премислих:”Щом нищо лошо не е сторил, защо по дяволите да променя живота си?!”Все едно показваше среден пръст на критиците си.”
Турнето HIStory продължава до лятото на 1997. Тогава Майкъл се разделя със своята китаристка. Батън споделя, че никога не се е чувствала разочарована, че съвместната им работа приключва до там.
„Продължих да следвам своята кариера. Ако ми се беше обадил, супер, ако ли не, нямаше да му се сърдя. С него прекарахме невероятни години.”
Michael's Death
Батън казва, че била в колата си, когато познат и се обадил с вестта, че Джаксън е починал.
„Не повярвах, защото бях чувала толкова много слухове за него през годините. Помислих си „Да бе, да!”Разбрах, че е истина, когато се прибрах вкъщи. Не знаех какво да чувствам. Тъжно ми беше, но в същото време чувствах облекчение, че вече нищо няма да го нарани. Той преживя много. Не мога да си представя как е живял с всичко това.”
Седмиците след смъртта на Майкъл са трудни за Батън. Тя споделя, че не е искала да гледа ТВ, защото всичко било много изопачено.
„Говореха с уважение за него в продължение на 2-3 часа и после го обръщаха на таблоидна фиеста!Не можех да гледам всичко това. По телевизията вървяха много предавания за Майкъл. Когато и да решах да погледам някое от тях ми идеше да извикам „Мамка му!”Явно така се правят пари- изважда се на показ негативното и противоречивото в него. Не можех да гледам!Всичко е за пари, на никого не му пока за истината. Хората могат да бъдат много студени.”
Филмът This Is It
За разлика от повечето приятели и приближени на Майкъл, Дженифър споделя, че не се е чувствала зле гледайки филма, въпреки, че е изпитвала семсени чувства.
„Не бях гледала нищо с него от години и когато го видях отново, въпреки,че беше само репетиция, се забавлявах истински. Много ми хареса Human Nature, начина по който се движи- няма друг като него на света.”
Благодарение на приятелството си с Карън Фей, Батън вижда и другата страна на монетата. След смъртта на Майкъл, Карън пише във страницата си във Facebook, че Джаксън бил болнав, отнесен и много слаб.
„Тя беше най-приближения му човек. Предупреждаваше хората, че Майкъл не е добре, но никой не я слушаше. Не го виждате на екрана, защото в кадрите са само най-хубавите моменти от репетициите. Не го виждате как се мъчи да се изкатери по рампата, защото няма сили и не се е хранил от два дни. Не са поместили това във филма. Прави ми впечатление че на една от песните той сменя 4 различни костюма. Това ме навежда на мисълта, че не е успявал да изпее песента от край до край наведнъж.”
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Съб Юни 19, 2010 2:35 pm

Ленита,благодаря ти за включването! thanks


Цитат :
arween44
Съб Юни 19, 2010 1:28 pm
Eй да му се не знае,след прочетеното,взех да я харесвам малко,тази Мадона. yes
като цяло...стига да не знаехме цялата история,която разказва 373116
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
minka1
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 768
Местожителство : Somewhere over the rainbow ...

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Съб Юни 19, 2010 6:12 pm

Ооо ама това е речта на Мадона, много обичам да я слушам, много ми е успокояваща, вече сигурно на изуст я знам :D :D :D
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Нед Юни 20, 2010 10:02 am

да бе,като за пред хора добре я е написала 373116 ,ако я е писала тя де dry
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
arween44
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1166

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Нед Юни 20, 2010 10:05 am

И аз не и вярвам.......вещицата му ниедна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Нед Юни 20, 2010 10:17 am

Как да и вярваш като Майкъл разказва доста по-подробно историята за прословутата им среща 1 tooth
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Сря Юли 14, 2010 10:43 pm

превод:калина,bg.mamma

http://www.thesilencedtruth.com/index.php?option=com_content&view=article&id=191&Itemid=83
http://www.time.com/time/specials/packages/completelist/0,29569,1907409,00.html

Анжелика Хюстън:

Запознах се с Майкъл през първия ден от репетициите (Captain EO, 3D филма на Франсис Форд Копола, показван в увеселителните паркове „Дисни”) и бях изумена – макар че познавах образа му много добре, разбира се – от това колко невероятно сладък, и скромен, и невинен всъщност е той. И крехък. На живо имаш чувството, че е едва ли не чуплив. Но после, когато започне да работи, се случва нещо: сърцето ти започва да бие ускорено, а косъмчетата по ръцете и тила ти настръхват, защото той буквално те оставя без дъх. Според мен той беше най-наелектризиращият изпълнител, когото някога съм виждала.

Мисля, че на Майкъл му бе много трудно да изразява гнева си. Той беше един от най-учтивите хора, които някога съм срещала през живота си. Никога не съм чувала Майкъл да ругае, дори когато е бил ядосан. Той имаше най-прекрасните обноски на света. И мисля, че музиката наистина беше единственият начин, чрез който той даваше израз на страстта си, без никакви задръжки. Това беше нещо колосално. Той сякаш гореше на сцената – никога не съм виждала подобен талант. Аз всъщност смятам, че у Майкъл до голяма степен имаше нещо, което не беше от този свят. Той притежаваше талант, какъвто не съм срещала никога досега, а аз съм гледала изпълненията на не един или двама изключителни артисти. Той често биваше погрешно разбиран. Никога не съм вярвала на обвиненията и намеците, отправяни към него. Преди около месец обядвахме заедно и той ми разказа за това свое изпитание. Чувстваше се като изцеден. Каза, че те искали кръв. Стана ми много мъчно за него, усещах, че сърцето му е разбито след всичко, което му бяха сторили. Той беше метеор: пламъкът му горя изключително ярко; не задълго, но много мощно.


Lenny Kravitz:

Гледах Jackson 5 на Madison Square Garden и това беше първият концерт през живота ми. Те носеха онези тесни панталони и ботуши до коленете. И аз нахлузвах чифт галоши и започвах да танцувам във всекидневната и си представях, че съм Майкъл Джаксън.

Срещнахме се преди няколко години и решихме да влезем заедно в звукозаписното студио. Бях написал песен за него и всъщност я бях продуцирал преди той да се появи. Изсвирих всички инструменти, подготвих я. Записвахме в старото студио на Марвин Гей, на Сънсет Булевард. Направихме неговите вокали за около три дни. Той беше много забавен. Стоя (в студиото) часове наред. Сядахме на едни малки табуретки, хапвахме заедно и разговаряхме. Именно там ми се удаде възможност да го опозная истински.

Децата му бяха с него. Държаха се изключително възпитано. Аз съм израснал в семейство със старомодни традиции, където уважението се ценеше най-много от всичко. И тези деца бяха точно такива, изпълнени с уважение, но без да са като роботи. Много сладки. Нарисуваха рисунки за мен и ги подписаха. Цял ден твориха изкуство, докато ние работихме. Дъщеря ми Зои също беше там. Събрахме се всички заедно. Свирихме, рисувахме, говорихме, хапвахме, смяхме се. Той се отнасяше с огромно уважение към готвача, към инженерите, към мен, към децата – държеше се еднакво добре с всички.

Бях в Глазгоу, тъкмо слизах от сцената, преди да ме извикат на бис, когато чух новината. Върнах се обратно на сцената и изпълних последните две песни. Когато слязох, съобщиха, че е починал. Да слезеш от сцената, когато все още си във върховата емоция на изпълнението и да чуеш тази новина, и тепърва да започнеш да я осъзнаваш – трудно беше. Слязох от сцената, седнах веднага на компютъра и си пуснах песента, която бяхме направили заедно. Тя бе за неговия живот, за това къде е бил (през какво е преминал). Една песен за успеха.


Доналд Тръмп:

Той беше мой много добър приятел. Беше удивителен човек, но отвъд всичко останало – той беше най-великият изпълнител, когото съм познавал. Той притежаваше магия. Той беше гений. Освен това беше и много добър човек, а когато го опознаеш, осъзнаваш колко умен е всъщност. Беше брилянтен. Веднъж бяхме в „Тръмп Тадж Махал” в Атлантик Сити. Събра се тълпа от хиляди хора, които буквално започнаха да ни мачкат. Имахме 20 бодигарда, но ситуацията стана много опасна. Той се свлече на колене и започна да пълзи към изхода. Направи го толкова естествено, помислих си, че е паднал. И му казвам: „Майкъл, винаги ли е така при теб?” А той: „Да, но това е нищо. В Япония е много по-зле”.
Майкъл не беше същият Майкъл през последните 10 години. Не беше добре. Имаше много проблеми, много трудности. Но когато беше в разцвета си – никога не е имало друг като него. Животът му беше по-различен от този на всички хора, които някога съм познавал. Но той преживя едни много тежки 10 години. Чувстваше се неловко (срамуваше се) от онова, което му се случваше. Но той няма да бъде запомнен с последните 10 години от живота си; ще бъде запомнен с първите 35.

Ice-T:

Срещал съм го веднъж. Той беше в Ню Йорк, в студиото на Сони и снимаше видео, а аз бях там с една от моите групи. Казаха ми, че Майкъл Джаксън иска да се срещне с мен. Отидох зад кулисите; той седеше между две жени, здрависа се с мен, беше супер. За човек от ранга на Майкъл Джаксън – дори и през ум не ти минава, че той може да знае за съществуването ти. Имам предвид, аз съм рапър и той си е казал: „Ice-T е тук. Бих искал да се запозная с Ice-T." Здрависах се с него, страхотен момент. Един от приятелите ми каза: „Няма значение колко си корав, ако ще и най-големият гангстер да си, ако си на първия ред на концерт на Майкъл Джаксън, той ще те накара да виеш като кучка”. Това си е голям комплимент от неговата уста.

В крайна сметка, аз ще го запомня с това, че беше оригинален. Ето това е, което не може да му се отрече на Майкъл Джаксън – няма как да кажеш, че нещо негово е взето от някой друг. Всичко е 100% оригинално. Всички нови хора, които го имитират – като хлапето от 'N Sync [Justin Timberlake] — Те знаят, че копират Майкъл Джаксън.


Kenny Ortega:

Бях с Майкъл в Източна Европа и когато слязохме от самолета, той ме попита: „В хотела ли ще отидеш или ще дойдеш с мен в едно сиропиталище?” Вместо да се прибере в хотела, той предпочиташе да отиде в сиропиталище. Помня, че когато влезе в този приют, той вървеше и се оглеждаше съвсем спокойно. Организаторите (на концерта) също бяха там; условията, в които живееха децата, бяха много лоши. Видях го да шепне нещо на някого, после да шепне нещо на другиго, разхождаше се, обръщаше внимание на децата. И по-късно разбрах какво е шепнел: „Това сиропиталище трябва да се преобрази, тук ще има нови легла, нови чаршафи, ще се назначат още хора, които да се грижат за децата. И това трябва да стане до утре, иначе няма да изляза на сцената”. Видях как този човек (Майкъл) влезе в едно румънско сиропиталище и го преобрази за 24 часа ... още едно нещо, което винаги ще си спомням за него. Този човек имаше по-голямо сърце от всеки друг и наистина, наистина бе загрижен за хората и най-вече за децата. Това беше част от неговата мисия. По време на турне той винаги искаше да знае какво може да направи за всяко едно място, така че когато си тръгваше, той оставяше това място в по-добро състояние ... за колко други хора би могло да се каже това?

Paul McCartney:

На Коледа, през 1981, ако не се лъжа, около 10 сутринта телефонът вкъщи звънна. Някакъв глас шепне: „Господин Макартни, бихте ли искал да чуете някои от моите песни?” Подразних се, не познавах човека лично,затова му казах – ако искаш да ми изпратиш някакви записи, просто го направи. Той продължи, очевидно притеснен: „Сър, аз съм Майкъл Джаксън, не ме ли познахте?” В този ден се роди едно страхотно приятелство. Животът на Майкъл беше музика. Той не ходеше, той танцуваше. Той никога не говореше, той пееше. Съветите му към музикантите не са технически, а поетични. Като например: „Когато вземаш тази нота на пианото, не бъди рязък, изсвири я така, сякаш пред себе си виждаш най-красивия залез. И ще видиш, че ще прозвучи съвършено различно”.


Мери Джей Блайдж:
(списание "Ролинг Стоун", 2002)

Боже мой! Преди време си мислех - някой ден ще се омъжа за този човек. Знам, че има много хора, които обичат Майкъл Джаксън. Но не мисля, че са го обичали колкото мен. Помня, че когато даваха Jackson 5 по телевизията, започвах да плача, щом предаването свършеше. Той беше толкова наелектризиращ и красив, беше просто ...всичко. Той беше мечтаният съпруг за всяка жена на света.

Ейми Уайнхаус:
(The Guardian, 2004)

Така и не успях да реша какво точно искам - да бъда Майкъл Джаксън или да се омъжа за него. Изобщо не ми пука какво говорят хората за него, защото той е fucking genius. Това е, точка по въпроса!

http://kalinushka.blogspot.com/2010/06/kings-talk.html
Отговор
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
minka1
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 768
Местожителство : Somewhere over the rainbow ...

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Сря Юли 14, 2010 11:03 pm

Оооооо невероятно!!!!

crying crying


"Той сякаш гореше на сцената – никога не съм виждала подобен талант."

"Беше удивителен човек, но отвъд всичко останало – той беше най-великият изпълнител, когото съм познавал."

„Няма значение колко си корав, ако ще и най-големият гангстер да си, ако си на първия ред на концерт на Майкъл Джаксън, той ще те накара да виеш като кучка”.

"Животът на Майкъл беше музика. Той не ходеше, той танцуваше. Той никога не говореше, той пееше. "

"Боже мой! Преди време си мислех - някой ден ще се омъжа за този човек."

"Така и не успях да реша какво точно искам - да бъда Майкъл Джаксън или да се омъжа за него. "
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Сря Юли 21, 2010 10:19 am

http://twitpic.com/1jb98e



1984г / 2009г
1984-Когато Майкъл Джаксън срещна Майкъл Джаксън:
Майкъл Джаксън е 10-годишно вестникарче преди 25 години, когато се среща с другия Майкъл Джаксън суперзвездата. "Аз все още го помня. Това беше страхотно готино събитие. Срещайки го вие виждате една различна страна от него. Той е просто един наистина приятен човек. Това е, което си спомням за него, просто е така добър и търпелив", каза Джаксън,който сега е на 35год. и преподава история и цивилизация в Orillia District Collegiate Vocational Institute. Като момче, Джаксън е непрекъснато закачан заради името си "да не си истинския Майкъл Джаксън." Той също е голям фен на Краля на попа, който през 1984 г. е в средата на Victory Tour и в разгара на славата си. Майка на Джаксън- Ан, пише до организаторите на турнето Concert Productions International питайки дали те биха могли да помогнат да се изпълни желанието на един малък фен. Те се съгласяват. Една хладна октомврийска нощ, придружени от бившата звездна репортерка Джойс McKerrow, the Grade, 5 студенти и майка му са прекарани през страничната врата на стадиона и са отведени в самостоятелна стая. Певецът, само на минути преди да бъде готов да излезе на сцената, предлага Джаксън и майка му сок, подписва автографи и се опитал да успокои върнението им. Джаксън си спомни, че когато медиите влезли в стаята да правят снимки на двамата Джаксън заедно, певицът бил смутен."Но когато те напуснали, отново стана нормален" .Джаксън каза, че помни певеца като любезен и малко срамежлив. Скоро мениджъра на певеца дойде да напомни на Джаксън да сложи запазената си марка-пайетената ръкавица и вълшебният миг свърши. "Това е толкова тъжно, този Майкъл го нямаше, този беше публичен образ. Но в спомените ми ... за тези 10 минути, той просто ме прие много, много добре, той ме накара да се чувстват комфортно, той накара майка ми се чувства комфортно."Това за мен е той, "каза Джаксън. "Аз съм срещал премиери ... и те никога не сте ме накара да чувствам така удобно", каза той.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
shine_day
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 273

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Сря Юли 21, 2010 4:39 pm

Майкъл вероятно се е впечатлил, че момчето се казва като него и това е спомогнало да се срещнат (напук на подигравчиите на момчето dry), което си е голям късмет, защото сигурно такива молби направо са валяли по това време thank you Има прекрасен спомен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Сря Юли 21, 2010 5:35 pm

Ми то сигурно си е голяма мъка да се казваш така,навсякъде подигравки.Бях чела,за подобна история с момче,чието име е Хари Потър.Дори профил във фейсбук не може да си направи smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
arween44
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1166

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Чет Юли 22, 2010 3:40 pm

Снощи ми изпратиха да прочета това.
За мен този разказ е пълна измислица написана от неграмотен човек с цел да му бъде платено.
По никакъв начин,за 10 дни,това което той описва няма как да се случи.
Ще го коментираме после,прочетете я и ще говорим пак.



"Здравейте, аз съм Майкъл и съм пристрастен към медикаменти”
От Робърт Макгибън

(Рехабилитация през 1993)

Беше близо 1 часа през една студена ноемврийска нощ и пистата на летището „Лутон” беше безлюдна. Един личен самолет се приземи на едно усамотено място, близо до периферията на оградата. Два наети минибуса, на които прозорците бяха затворени с пуснати бели завеси, караха до крайното разделение, където едно тясно стълбище беше спуснато. Шофиращия първия ван беше бодигарда Стийв Тарлинг с едно нещо в неговите мисли: да измъкне Майкъл Джаксън от самолета, толкова бързо, колкото е възможно. Митничарските и имиграционните чиновници се качиха да проверяват документи и Стийв влезе вътре. Нищо не го беше подготвил за шока, когато видя Майкъл Джаксън.

Той казва: Той седеше сам и изглеждаше, че беше заспал, червено одеало беше завито около краката му, а черна шапка беше наклонена към очите му. Той беше облечен в черна тениска с голяма червена яка с голяма червена жилетка и колан около кръста му. Той имаше черни обувки, които бяха наистина мръсни /износени/.

Елизабет Тейлър, нейният съпруг Лари Фортенски и личният доктор на Джаксън, Дейвид Форкаст се опитваха да му кажат да се изправи. Тейлър го разтърси, за да го събуди „Майкъл, трябва да слезеш сега”. Той беше напълно „изключил”, беше дрогиран и направо изглеждаше като зомби. Просто изглеждаше като изгубена душа…

Когато неговата шапка се свали и видях лицето му за първи път, аз бях шокиран. Аз познавах имиджа на Майкъл като изпълнител в съзнанието ми, но гледката, която видях не беше нищо такова. Изглеждаше зле. Имаше и грим, бе изцапан с червено червило и очна линия. Той беше покрит с бяло тесто като клоун. Това, което ме шокира най-много беше крайчето на носа му, беше (бляскаво) черен. Цялото му лице бе бяло с изключение на носа му, който беше черен сякаш това изглеждаше като болезнена рана .

Исках да го свалим веднага, защото колкото повече стояхме, толкова уязвими ставахме. Беше хаос в самолета, охраната и персонала на летището разтоварваха багажа, а Джаксън не съзнаваше това изобщо.

Тейлър имаше две кучета, които искаше да вземе със себе си. Беше невъзможно, заради законите за карантината, но тя въпреки това ме караше тайно да ги измъкна. Аз казах, че няма начин, затова тя каза на Лари да стои с тях. Той беше разочарован, че му беше казано какво да прави, докато Джаксън предизвикваше цялото внимание.

Първоначалният план беше Лари и Лиз да останат на самолета и да отлетят за Швейцария, за да заблудят медията. Но Лиз настояваше да остане с Джаксън, докато той отиде в клиниката. Но когато Джаксън се опита да се изправи, краката му се огънаха и трябваше да го държа. Беше сякаш изпил две ботилки със скоч и беше толкова паралитичен, че не можеше да се координира. Беше тъжна гледка. Държах го и някой издърпа одеалото и го положи около раменете му и покри лицето му с шапката. Той е много висок, така че се наклоняваше над рамената ми. Беше неудобно слизането надолу по стълбищата и си спомням как си мислех: „Боже, ако падна, той ще свърши в болница по други причини, не неговия проблем с медикаментите”.

Като Стийв положи Джаксън в първия бус, друга охрана направи удивителен примамлив номер, скрит във втория бус беше човек, приличащ на Майкъл, облечен с точно същите дрехи. Когато певеца беше отведен, приличащия на него се вмъкна в самолета, настани се на неговото място, преструвайки се на заспал. Примамката проработи, доколкото паспортния контрол бяха загрижени, че Джаксън не слезе от самолета. Приличащият на Майкъл и Фортенски чакаха Елизабет да се върне, тогава да отлетят за Швейцария и все едно са спрели на летище „Лутон” просто да заредят гориво.

Терапевтът Beauchamp Colcough, познат като Бичи, чакаше в първия ван. Той започна да ни пита дали той разбира защо е там и дали е знаел дали има проблем. Бичи започна да обяснява как лечението протича /проработва/. Стийв каза: Бичи определяше правилата, които Джаксън трябваше да следва, той му каза, че той сам трябва да оправя леглото си, пере дрехите си и основно да прави всичко за себе си. Джаксън измънкваше неговите отговори и продължаваше да казва, че иска да използва телефона, Бичи каза, че това не е позволено. Той каза на Джаксън, че трябва да спечели неговите тел. обаждания.

Изведнъж Джаксън каза много тихо /спокойно/ и ясно: „Извинете, можете ли да обърнете буса и да ме върнете? Ако не мога да използвам телефона, ще се откажа от всичко”.

Това накара всички да осъзнаят, че той не е някакъв дезориентиран идиот изобщо /т.е не е под влиянието на медикаментите/. Бичи трябваше да направи компромис и каза, че позволява да направи две обаждания. Тейлър беше в буса и се ядоса, когато разбра, че Стийв е променил плана. По-рано през деня той провери клиника „Charter Nightingale” в Мерилебоне, Централен Лондон, само да привлича фотографи. Той почувства, че е твърде рисковано да отиде там и се настани в къщата на мениджъра на Елтън Джон, Джон Райд, в Хердфордшир. Стийв казва: Тейлър не беше доволна. Тя каза: „Това са глупости!” и започна да ме пита относно моите акредитивни писма. Като карах заобиколно, тя крещеше истерично, явно преместването нарани „гърба й”.

Като спрях пред къщата, един охранител отвори плъзгащата вратата и Майкъл падна. Той падна навън като труп. За щастие го хванахме преди да удари земята и го отведохме вътре. Той беше муден /отпуснат/ и умрял за света. Ние го положихме на канапето във всекидневната стая и го обградихме с възглавници и му сложихме шапката. Аз кръстосах ръцете му около гърдите му. Ако някой беше дошъл, щеше да си помисли, че е мъртъв. „Неговото лице беше бяло, той лежеше напълно тихо и изглеждаше, че диша трудно, беше странна гледка.” Преди Джаксън да стъпи на краката си , Бичи се тревожеше много, той каза, че ще завърши, ако не постигне целта си, но ще спечели, ако успее. Той чакаше в самолета и се тресеше от страх. Като Бичи дойде в къщата, аз извиках „Можеш да спреш да се притесняваш сега, той е мъртъв”. Беше ГЛУПАВА шега, но ситуацията беше толкова нереална.

В рамките на час Тейлър настояваше Джаксън да бъде откаран в клиника. Тя прецени, че той ще реагира по-добре на лечението в клинична среда и докторите се съгласиха. Тейлър се върна на самолета, който отпътува за Швейцария като друга примамлива история, за да обърка пресата, която издаваше в Европа и САЩ. Някои вестници докладваха, че Майкъл е бил в клиника в Френските Алпи.

Стийв намери за лесно да вмъкне Майкъл в клиниката. Той пристигна около 5ч. през нощта и някои фотографи бяха все още заспали в колите си. Той влезе през задния вход и отведе Джаксън към най-горния етаж, който беше изолиран, но певецът се заключи в стаята си и отказа да излезе. Стийв каза: Той включи радиото си, цялата сграда изглеждаше празна и некомфортна, аз знаех, че той нямаше да отвори скоро и бях прав. Оставих един от бодигардовете на Тейлър в отговорност, докато аз и един от моите хора проверяваше най-долния етаж. Ние слязохме по стъпалата, когато рецепционистта се обади, казвайки: „Бързо, Майкъл Джаксън се опитва да избяга”. Бодигарда е лежал в леглото си, докато Джаксън е напускал стаята и е скочил в асансьора. Той е натиснал Номер 1, мислейки, че е за най-долния етаж, номерата са различни в американските асансьори. Джаксън скиташе наоколо и питаше пациенти: „Как се излиза от тук” . Наистина се почувствах мъчно за него. Можеш да кажеш, че той бе решителен да излезе и беше готов да върви по улиците на Лондон в студееената зима. Половината от медиите по света търсеха този човек и той за малко да излезе по собствено решение. Можете ли да си представите, ако това се беше случило?

Казах на моя човек да пази отзад, докато аз се втурнах към първия етаж. Джаксън ставаше все повече и повече обезсърдечен и пляскаше ръката си срещу стената. Той казваше с неговия висок глас „Искам да изляза от тук, не ми харесва тук”. Мед. сестра и аз го хванахме в асансьора. Аз го държах и той се поуспокой. По-късно на следващата сутрин Джаксън се съгласи да се срещне с някои, които преди са били пристрастени. Сестрата поръча да се претърси звездата за медикаменти. Първата сесия от терапията траеше около три часа, но главно концентрирайки се върху изпълняване на правилата. Почувствах се наистина зле, когато претърсваха личните неща на Джаксън. Той имаше една жълта стара чанта със записвателна машина и дневници. Сестрите я изпразниха и откриха 13 шишенца с хапчета и ги конфискуваха.

Бичи накара всеки да се представи и да каже какъв му е проблема. Джаксън беше много приятелски настроен към мен, защото знаеше, че аз не трябваше да съм там. Той ми се усмихваше като казах нещо малко, което беше мило от негова страна. Той не искаше да говори, но Бичи му каза, че трябва. Евентуално той каза много тихо „Здравейте, аз съм Майкъл и съм пристрастен към медикаменти”.

През това време репортажи обграждаха клиниката и беше решено да се отведе Джаксън в къщата на Джон Райд. Цялата компания трябваше да отидем с него. Той дегизира персонала като пациенти и през цялото време на деня те излизаха през предната врата пеша или с черна кола. Те бяха събрани от коли, чакащи на по-малко от 1 миля на Lords Cricket Ground.

Джаксън напусна около полунощ. Стийв го облече в обезформен /провиснал/ анцуг, дълго палто, шапка и шал. Джаксън мина през подземен път към сградата на съседната врата и чакаше в сутерена, докато получи съобщение чрез уоки-токи да върви.


Последната промяна е направена от arween44 на Чет Юли 22, 2010 4:10 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
arween44
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1166

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Чет Юли 22, 2010 3:41 pm


Джаксън беше спокоен, чакаше моя сигнал, тогава тръгна към колата отвън и ние потеглихме. Той хареса дегизировката, но отказа да смени обувките си. Беше глупаво, защото те му ги подаряваха. Той вървеше на пръсти, точно като Майкъл Джаксън. Ако някой беше погледнал, те щяха да го познаят, но никой не видя, ние отминахме за секунди.

Агонията на пазачите/гледачите/ като го отучваха от пристрастеността с Хобноб /марка бисквити/

Отчаяното пътешествие на Майкъл Джаксън до Британия през 1993, за да се бори срещу пристрастеността си към болкоуспокояващи, беше забулено в тайна. Световната медия беше обезумяла да открие къде е бил. Стийв Тарлинг го внесе в Британия и беше негов бодигард за 10 дни. Никога не му се бе платило и пени, но само сега лондончанина Стийв, 33, разкрива истината да бъдеш негов пазач.

Майкъл Джаксън „полудяваше” от безсънни нощи като се отучване да приема болкоуспокояващи и приспивателни.

Нощ след нощ той беше неспособен да заспи без да приеме лекарства, затова той изкарваше часове да се забавлява в къщата на Джон Райд, където тайно се подлагаше на терапия с Бичи Колклау. Стийв Тарлинг, който предпазваше Майкъл през неговия престой в Британия, беше принуден да слуша меланхоличното пеене на Джаксън. Често Джаксън слизаше за разговор и питие.

Стийв казва: Той изкарваше ужасно време, мъчейки се да заспи през първите дни, беше толкова свикнал да взема медикаменти. Можеш да го чуеш да пее 4 ч. през нощта, той имаше протативна записвателна машина, на която пееше, когато искаше да запише песен. Изглеждаше, че пишеше през цялото време и песните изглеждаха тъжни и бавни…. може би това се дължеше на състоянието на ума му.

Той изкарваше часове по телефона също, лукс, на който държеше. Той стоеше по телефона повече от 2 часа и се обаждаше навсякъде по света. Той също слизаше да говори с мен и моя колега Анди, изглеждаше разтревожен от нашата липса на сън. Ние го вземахме също и на разходки.

Веднъж той слезе долу за чаша чай, имахме впечатлението, че искаше да му го направим, но ние казахме „съжаляваме, Майкъл, трябва да го направиш сам, това е част от терапията”. Беше вярно, Бичи инструктира всички да се гледат сами, нямаше никакво специално отношение към звездата. Беше странно да гледаш някой като Джаксън да си прави чай. Беше като голяма задача за него, можеш да кажеш, че не беше свикнал да го прави.
”Чаят, който направи изглеждаше отвратително, беше наистина слаб и той сложи 5,6 захарчета. Също имаше копнеж за бисквити Хобноб, взе 6 или 7 и ги натопи всички в чая. Не изглеждаше да има против да си направи сам чая, той изглеждаше съвсем нормален на моменти и има страхотно чувство за хумор, наричаше Бичи „лудия професор”.

Анди спомена известната лунна походка… всички се опитахме да я направим, но нищо не излизаше и Джаксън се кикотеше и каза, че сме се справяли добре, след това каза „окей, хора, аз отивам в леглото”. С това се завъртя и се плъзна в кухнята с перфектна лунна походка. Той все още се кикотеше и имаше питие в ръката си, докато го направи. Изглеждаше брилиантно…

Хранителните навици на Джаксън изненадаха Стийв. Певецът се хранеше в голямата кухня с Бичи и другите екс-пристрастени. Всеки вярваше, че Джаксън е стриктен вегетарианец, но той обичаше пиле, но не и тъмното месо. Обикновено той се хранеше много малко и основно подбрано от храната.

Като част от терапията на Бичи беше казано на Джаксън да не слага грим. Първоначално той отказаше да го махне, казвайки на всички, че го кара да се чувства по-комфортно, но постепенно спря да суетничи. Стийв казва: Джаксън всъщност изглеждаше много по-добре без грим, повече естествен. Той носеше лъжливи дълги мигли, както и бял грим за лице, което го правеха смешен /нелеп/. С времето той се чувстваше по-комфортно и се отпусна, мисля, че не трябваше да се крие зад грима пред нас. Също спря да носи шапката си през цялото време, първоначално не я сваляше, докато не дойде време за лягане, после я оставяше на парапета и я слагаше, когато слизаше долу и оставаше там през цялото време.

Джаксън постепенно започна да споделя работата с останалите и започна да чисти с прахосмукачка спалнята и да оправя леглото си. Когато не беше на терапия, той се наслаждаваше, гледайки филми в малкото кино в двора от страни на къщата, която Райд беше превърнал в място за игри и гимнастики.
Той обичаше да гледа „Whatever happened to baby Jane” . Изгледа го 3 пъти и също „Uncle Buck” с Джон Канди.

Повече от всичко той искаше всички да гледат любимия му филм „Gone with the Wind”. Аз бях изпратен да взема видеото на филма. Карах мили, но никой не го имаше. Най-близкото нещо, което взех беше „Правенето на GWTW”. Мислех, че той ще се впрегне, че се провалих, но вместо това, той каза: „Няма нищо, благодаря, че опита”. Той бе с много добри обноски . Също гледаше и ТВ, но то беше регулирано, така че нямаше достъп до новините.
Стийв се засмя, когато новинарските бюлетини казаха, че той е в клиниката „Charter Nightingale”, в Лондон.

Веднъж той застана на колене и започна да свири на пиано в двора. Изсвири няколко ноти и започна да пее. Беше любовна песен и звучеше много добре и всъщност я беше написал точно там пред мен. Беше удивително да гледаш, отне му около 6 минути. Когато се изправи, му казах: „Та ти написа ли я току-що?” и той ми отвърна: „Да, но вече я забравих”. Тогава започна да гледа да прави нещо друго. „Без значение какви бяха проблемите му, човекът е гений”.

Майкъл пристигна като пристрастен новобранец и си тръгна като един истински забавен човек...

Пазачът, Стийв Тарлинг видя удивителна промяна в затруднената звезда Майкъл Джаксън след като пристигна в Британия, за да се бори срещу пристрастеността си към болкоуспокояващи. Стийв, който предпазваше Джаксън през цялото време на неговата тайна каза: „В рамките на няколко дни той се превърна от една тъжна изгубена душа в един щастлив човек, който можеше да комуникира отново”.

”В началото той беше затворен в себе си, нервен и трудно казваше дума. Той беше в свой собствен свят, но постепенно се отучи от медикаментите, излезе от себе си, започна да се отпуска и се чувстваше по-комфортно с всички. Той се смееше много повече и си говореше с всеки.
Преди неговото лечение той беше твърде объркан, за да бъде обезпокояван. Но след това можеш да водиш разговори с него”.

Стийв, 33, наблюдаваше по време на лечението, което продължаваше в голямо жилище в Rickmansworth, Herts, собственост на мениджъра на Елтън Джон, Джон Райд. Той казва: Джаксън е всъщност светъл и интелигентен човек. Той е много заинтересован от нашето Величествено семейство и ме питаше много въпроси относно тях и колко много той харесва принцеса Даяна.
Много беше казано относно него, че не може да те погледне в очите, но това никога не стана, когато лечението започна да действа”.

”Той има невероятно поразителни очи, аз ги наподобявах на тези на Бамби – широки и невинни – и той никога не отбягваше контакта с очи, когато говореше с мен. Промяната в него беше удивителна – наистина голямо подобрение. Той започна да спи по-добре и често бе последния, който слизаше за закуска. Всички закусвахме заедно между 8:30 и 9:00. Към края на неговия престой Джаксън слизаше 9:45 след добро излежаване.”

”Той също започна да се храни повече. Подбираше храната си, но се хранеше добре и се забелязваше, че е покачил теглото си. Той изглеждаше по-светъл и неговото доверие започна да разсте във всяко отношение.”

”Бичи Колклау и Дейвид Форкаст свършиха удивителна работа и всичко се дължи на тях. Обстоятелствата не можеха да бъдат по-стресиращи за тях. Джаксън имаше сериозни проблеми, с които трябваха да се справят и на всичкото отгоре целия свят ги преследваше.”

Когато състоянието на Джаксън се подобри, Стийв беше способен да взема Джаксън навън за деня, за да му даде промяна на обстановката. Те тайно отиваха за превоз в страната в къщата на приятели, където Джаксън играеше компютърни игри с малкия син на приятеля на Стийв. Стийв казва: Беше удивителна къща, изглеждаше много охолно, но Джаксън имаше всичко това и беше повече заинтересован в играенето на игрички със съзтезателни коли заедно с момчето с часове.

”Аз знаех за обвиненията срещу Джаксън, но двамата се държаха като две малки деца, които се забавляват и всичко бе напълно невинно. Джаксън продължаваше да бъде бит /за играта става дума/…, когато направеше грешка извикваше „Jesus Christmas”. Далеч от това той никога не ругаеше и винаги беше с добри обноски и учтив. Близо в края на първата седмица на Джаксън неговите бизнес съветници правеха панически обаждания на звездата. Те бяха твърдо изплашени, че публичното мнение ще се обърне против него и че всички ще си помислят, че се крие, за да отбегне обвиненията, причинени от Джорди Чандлър. Те настояваха, че Джаксън трябва да бъде записан в къщата, бъдейки подложен на терапия за доказателство, че той е болен и се нуждае от лечение.

”Те бяха наистина впрегнати и параноични. Те звъняха на къщата и започваха да тормозят всички там, но сделката беше аз и охраната на Тейлър да го наглеждаме. Лиз искаше напълно далеч неговите хора, за да му се даде шанс за възстановяване. Работите започнаха да стават много объркани, когато неговите хора пропътуваха до там и на десетия ден искаха да го отведат в друга къща. Охраната на Лиз не искаше да го вземат и започнаха да говорят да скрият Джаксън в шкаф, когато те пристигнат. Беше много смешно да се опитваш да го скриеш от неговите собствени хора, накрая ми беше казано, че те са го отвели.

Бях уверен, че ще ми се плати напълно. Те ми се довериха за работата и аз изоставих всичко, за да го направя. На свой ред аз им се доверих да почетат и финансовата страна на нещата. Опитах се много пъти да ми се плати, но или бивах залъгван с извинения или игнориран. Аз работех през цялото време да предпазя Джаксън и плащах на хора от моя собствен джоб и какво получих аз? Нищо. Джаксън има милиони и все пак аз така бях третиран. Съмнявам се това да е така винаги с него, но хората около него би трябвало да знаят по-добре…
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
shine_day
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 273

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Чет Юли 22, 2010 4:26 pm

Майкъл и пристрастеността към медикаментите... не знам дали в този разказ има нещо вярно и аз не мога да се доверя, но си мисля, че ако беше лекувал наистина зависимостта си и не беше отричал, че я има, щеше да живее много по-добре. А толкова сънотворни да се употребяват мисля, че няма как да не се прояви зависимост въпреки, че е под лекарски контрол, а то пък какъв лекарски контрол през последните години... pain
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Чет Юли 22, 2010 4:32 pm

Незнам колко е истина това,но е много тъжно...и все пак Майкъл се е изправил и се бори и живя достойно,и си отиде достойно!

Няколко думи от психотерапевт работил с Майкъл в началото на 90-те години."Beechy Colclough е насърчил Елтън Джон да пребори алкохола и булимията,той дръпна Майкъл Джаксън и Майкъл Баримор от ръба на пропастта."

"Веднъж видях Майкъл Джаксън в Кентъки Фрайд Чикън на Шепърдс Буш, той искаше да направи нещо съвсем нормално. Удивително, никой не забеляза, защото никой не очаква да види някой като него на такова място.Така,че той наистина му се наслади.

Когато за първи път се запознах с Майкъл, аз бях много уплашен от кръга хора, около него. Това беше цяла организация. Но след като вече се забознах със самия Майкъл,всичко беше чудесно. В крайна сметка, той е просто човек като мен.Той откликваше чудесно. . Ние бяхме заедно за около 31 дни и просто преминахме през цял един процес заедно. Терапията проработи съвсем добре. Само погледнете към него. Той изглежда добре, той е женен ...Той е прекрасен."

Незнам дали има връзка с предния разказ,но периода съвпада.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
arween44
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1166

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Чет Юли 22, 2010 4:38 pm

31 дни,звучат доста по сериозно,но 10 дневна терапия е абсолютно невъзможна.И без да си лекар можеш да се сетиш,че за толква кратко време,той не може да се изчисти и възстанови.
Жал ми за момичето превеждало тази глупост и смешно лъжливите спомени на някакъв си Стиви....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Чет Юли 22, 2010 4:48 pm

Всъщност,арвен,може и да излезеш права за това,че може да му е платено на този разказвач,защото до колкото откривам информация,този разказ е бил публикуван във Sun или Mirror (по-вероятно първия). dry
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   Пон Юли 26, 2010 11:41 am

Съхранила съм си този разказ,със сигурност от бг.мама.Не помня за съжаление кой е преводачът.


The people are screaming so loud, they frighten me …
Хората пищят толкова силно,че ме плашат...

Сабине Вагнер- 1992 г. статия в германския вестник ‘Хьорцу’

Той е винаги на път.Но въпреки това ‘Хьорцу’ успя да го засече.На една ръка...Дете на 33. Неизмеримо богат и ужасно тъжен.Това беше една призрачна среща в тъмното.
Брюел,близо до Колон,мястото е Фантазияленд /увеселителен парк/. 18.30 часа:Посетителите напускат парка,тежките порти се затварят.Тихомълком малка група чиновници се събира пред фалшивата Бранденбургска врата в увеселителния парк. От някъде се чуват радиостанции. Отвън се е събрало множество от журналисти. Всички ни снимат. Ако Господ реши да слезе на земята сега, едва ли момента ще е по-вълнуващ. Но днес той ни изпраща един от своите чудати представители. След няколко минути щеше да пристигне Майкъл Джаксън-най-голямата американска звезда.
18.45 часа: Бавно приближава конвой от три черни мерцедеса, тъмно червен ван и автобус. Всички са със затъмнени стъкла и английски регистарционни номера. Тези,които искат да видят призрака от световната поп сцена се оказват в задънена улица. Не се разрешава публика и интервюта. Разочаровани остават и тези,дошли за автограф от звездата. Мениджъри и бодигардове- 12 огромни чернокожи мъже, пазят Джаксън и белезите от неговите 8 пластични операции от хорското любопитство. Безпогрешни и безпощадни,даже и жестоки,ако се наложи.
Човекът,който винаги е успявал да омагьоса милиони фенове се озовава точно пред мен. Лице в лице. Всеки имитатор би изглеждал по-истински от Краля на попа. Облечен е с черни панталони.Нослето му е остро,тънките устни са начервени, а ризата му не може да прикрие крехките рамене. Черна шапка,черни къдрици, огледални очила.
Придружават го 90 души, сред които и деца. В продължение на 4 часа Майкъл разглежда парка. Седя два реда зад него по време на шоу в негова чест,което продължава 45 мин. Удобна позиция за да го наблюдавам. Често масажира врата си, раздава ментови бонбони, смее се високо, ръкопляска непринудено, разяснява фокусите на спътниците си и успокоява малките си приятели, които се плашат от силните викове от сцената.
Въпросът идва естествено: Дали този 33 годишен мъж, чието детство е било принудително отнето от баща му има нужда от общуването с деца, за да компенсира загубата си на детство? Отговор или просто съвпадение: Напускайки театъра,Майкъл си слага яке с изображение на Питър Пан на гърба.
Започва да вали като из ведро. Електрическа количка развежда звездата из парка. Изведнъж,се озовавам точно пред него. Очевидно изплашен от тази близост,той ме поглежда безпомощно. А аз не мога да обеля и дума. Така стоим известно време,докато той едва забележимо се усмихва. Едина от горилите му ме отвежда в страни. ‘Стой на страна. Майкъл на харесва такива неща!’ Два часа по-късно,Майкъл успява да избяга от охраната си и видимо се оживява. Аз и фотографа го следваме. Засичаме го на виенското колело, където се беше качил. Аз седнах точно под него. Виждам как клати краката си точно над мен.
Малко след нашия престой там, се случи чудо: Човекът,който изглежда ползваше дезинфектант вместо афтър шеив, дойде при мен. Изящните му тънки пръсти докоснаха моята ръка. Даде ми автограф върху CD-то...Далече се чуваха пищящите фенове,които дрънчат по портата. Ужасен,той закри ушите си с ръце и тичешком се скри в една от увеселителните зали.
Последвах го и застанах до него. И...видях истината. Кожата му беше по-гладка от колкото си мислех. Беше поруменял от вълнение. Не, до мен не стоеше силиконово чудовище с остри нокти, а преуморено дете. Уморено дете в центъра на прожекторите, далеч, далеч от щастието.
Изведнъж той проговори с напрегнат глас:’ Страхувам се когато хората пищят така...’ За момент си помислих,че не говори на мен. Майкъл гледаше пред себе си. Само главата му се наклони леко към мен. ‘Децата Ви обичат’, само това успях да кажа.’ Защо тогава пищят така?Не ми харесва, плашат ме.” ,повтори той. Тогава го попитах:’ Защо сте толкова нещастен’. Отговорът едва се чу:’ Никога не мога да бъда сам...’ Той отстъпи една крачка. Веднага щом излязохме от залата,бодигардовете застанаха между нас.Бях се приближила твърде много до техния господар. Бързо се отдалечих,веднага щом Майкъл влезе в един магазин за подаръци. Тази вечер видях Майкъл още веднъж. В 1 часа,след полунощ, един тъмен силует с шапка застана на прозореца в хотелския му апартамент. Съвсем незабелязано. Феновете му бяха заспали в спалните си чували на тревата пред хотела. Боговете не спят, боговете се събуждат самотни...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Майкъл както го познават другите   

Върнете се в началото Go down
 
Майкъл както го познават другите
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
KINGDOM :: Майкъл Джексън :: Майкъл Джексън-
Идете на: