ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Срещата ми с Майкъл

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
arween4444
Админ
Админ


Брой мнения : 460
Местожителство : Sofiq

ПисанеЗаглавие: Срещата ми с Майкъл   Съб Яну 23, 2010 3:42 pm

Кой от вас е има възможността да види Майкъл на живо (говоря за концерт или някъде другаде)? :dance1:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://kingofpop.niceboard.net
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Нед Апр 18, 2010 12:28 pm

За жалост аз не съм no .Бях много малка,когато той ходеше по турнета.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
Michael Forever
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 438
Местожителство : Силистра

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Вто Апр 20, 2010 1:44 pm

Аз също за съжаление не можах да отида на негов концерт и аз бях малка и едва ли някой щеше да ме пусне в друга държава на негов концерт , а в България той така и не дойде. duh
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Вто Апр 20, 2010 3:20 pm

ще се разваме арвен да сподели историята си 373116 ,ако ли не ще го направя аз :biggrin2:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
kimjackson
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 153

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Сря Апр 21, 2010 4:10 am

Моя любима тема. hihihih
Някои от вас знаят, че съм била на концерт в Истанбул /изживях и отложеният концерт в Истанбул 92/ през 93, в Будапеща и Букурещ 96! Това са най- шеметните, най- красивите, най- вълнуващите, най- истинските преживявания в живота ми! Споменът за Майкъл ще ме топли докато дишам! heart
Няма да разкажа, обаче, докато не го направи някой друг, че все аз разказвам. blush
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Сря Апр 21, 2010 8:29 pm

разказваааай mjooo
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
kimjackson
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 153

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Сря Апр 21, 2010 9:51 pm

Хехе, ок, разказвам. smile Почвам с Истанбул 93 и ще завърша с Истанбул 92. ;)

В края на пролетта на 1993 разбрахме,че Майкъл ще продължава турнето! С Тонка,Михаела и Люси от Русе решихме да ходим на концерт в Москва.За момента беше най-близката дестинация.Намерихме си фирма в София,която ни уреждаше пътуване с влак/спален вагон/ и билети за концерта.Цяло лято работихме из Русе.Продавахме детски книжки и други джунджории по детските градини,станахме представители на Пепси за района... Концерта беше обявен за 15.09.Мисля,че в началото на август отидохме двете с Антония до столицата с парите и на четирите да платим всичко.Но ни се случи случка.На Централна гара,като извади парите да си плати закуската Тонка я обраха едни циганки! Останаха само моите пари,които си бяха в мен.Не е истина колко се притеснихме!Но все пак отидохме до фирмата да разучим.Е,парите не ни стигаха. Вечерта щяхме да спим у една моя приятелка в Люлин 10.От там звънах,изпаднала в истерия,на майка ми!Пращай ми,викам,две хиляди лева! И тя на сутринта наистина ми ги прати!Не я знам какви ги свърши,но получих парите! И пак сме във фирмата.Но искаха за концертните билети повече пари от нормалното и то не за терен!Така се отказахме от злополучната Москва!Парите които ми прати майка отидоха за връщане на Михаела и Люси.Продължихме да си работим и си изплатихме всичкия дълг към двете момичета.Междувременно разбрахме,че се завръща нашия човек в Истанбул на 23.09!Ето ти стимул за лятна работа! Но Антония така и не можа да събере нужните пари и стана така,че я видях за пръв път да плаче,изпращайки ме за Истанбул! Е,утеши се с концерт на Скорпиънс,но не е същото...Дни преди тръгването имах поредния си пророчески сън. Сънувах се на концерта и видях как на сцената изкарват момиче с червен панталон,бяла блуза и с малка плитчица отстрани,с червен конец! Изглеждаше ми позната,но не се сетих коя е...Пътуването с автобуса до Турция много приличаше на това от миналата година и някои от нас бяхме леко напрегнати.Страхът,честно казано,си го имаше.Пак запознанства,тетрадки,музиката на Майкъл...Този път направихме/не помня на кого му хрумна/ малка книжка-хармоничка с наши снимки и послания,за Майкъл! Писах на английски! Озовахме се в хотел близо до този от 1992...Въобще,ситуацията беше подобна и вълнуваща.Малко преди да тръгнем за познатия стадион се бяхме събрали няколко фенчета в едната стая.Докато бърборим и се смеем Ради от Дупница се заля с кафе.Преоблече се,взе да се върти пред огледалото и каза:Дали Майкъл ще ме хареса така?! Тогава обърнах внимание на дрехите й и...СЪНЯТ МИ!Беше облечена по същия начин! В автобуса казах на седналата до мен Милена от Русе/с нея и Роси от София бяхме в една стая/:Виждаш ли момичето на първата седалка?Сънувах я така и така,но не казвай нищо,да ме помислят за луда. Ох,пропуснах да кажа,че и аз не събрах парите които исках и имах билет за трибуните,но...щях да съм ТАМ!!!Не бях само аз.Групичка си бяхме пред вратите за трибуните.И пак българите не бяхме малко,макар и не като предната година.Имах време да оглеждам многото народ и ми направи впечатление разнородната публика-деца,тийнове,родители,дори баби и дядовци!И фен,с блузка,на The Doors! По едно време към нас се понесоха еуфорични сънароднички!Няколко софиянки се бяха отделили от групата преди да тръгнем за стадиона,не знам как.И ходили не знам къде,май край хотела на Майкъл.Идват към нас и крещят:Катрииииин!!!! Всички зяпаха към нас и не можеха да схванат какво става!...Включително и ние! Оказа се,че са срещнали Катрин,снимали се с нея,дори говорили! Мисля,че те й предадоха хармоничката...А Капка й казала:Благодарим ти за сина,който ни даде!
Този път вратите на стадиона се отвориха,без после да бъдат затворени под носовете ни! Тичахме по едни дълги коридори под седалките и си харесахме с Милена едни готини местенца вляво,някак по средата...Ох,ако намеря снимка на стадиона/да ме пита човек защо съм нямала апарат тогава /,ще покажа къде точно бях.Срещу нас,доста близо беше единия огромен екран.Там,отвисоко,гледахме как стадиона се пълни малко по малко.И най-бързо долу на терена!Гледахме тичащите долу фенове и ни се плачеше...Приближихме се по едно време до оградата,деляща ни от терена,с намерение незабелязано да я прескочим,но бяхме усетени набързо от един охранител и изпратени на местата ни. Зад нас имаше 2 турски фенки,с които си побъбрихме доста/на инглиш!/ преди шоуто.А пред мен едното момче беше доста височко,но тактично се дръпна,така че да виждам добре/а аз му се отблагодарих с истерични крясъци в ушите по време на Beat It,едва ли ме е забравил! /Абсолютно всички се кефихме много на...а,кажете как се казваха де,подгряващите?! Там и доста време след това си пеехме:...I want you,´couse I am Michael´s fan! Сцената се виждаше идеално от нашата позиция.Насладихме се на цялото шоу,в пълния му блясък,без да се вторачваме само в главното действащо лице. Майкъл го виждах като движеща се точка,там долу,но присъствието му изпълваше целия стадион и имах странното усещане/сред 50 000 души/,че пее само за мен! Не можех да проумея,че случващото се е действителност,че той е реален и дишам един въздух с него! Усетих се по-жива и щастлива отвсякога!А изкачането...велик момент! Един от най-ярките ми спомени от тогава!Шеметното му,реално нахлуване в живота ми,след което нищо вече не можеше да е същото!Емоцията от момента е неописуема! Невероятно красива гледка са светлините от Human Nature и Will You Be There!Прорязват небето и те карат да онемееш!Майкъл беше в страхотно настроение!Бъркаше реплики,но вместо да се притесни,все се смееше,сладура!Шоуто беше някак...сякаш сме на репетиция и в това беше чара! Не помня в кой момент,но изведнъж се чу:I love you,Bulgaria!!! Беше и някакво затишие на стадиона и от първите редове се чу мощен истеричен отговор!Всички около нас ни зяпнаха учудени и усмихнати.А ние с Милена няколко минути бяхме неадекватни и само се питахме:Ама и ти ли го чу?Това ли наистина каза?!Не можехме да вклчючим какво стана...Оказа се,че не сме чак толкова луди и наистина това е казал! Но ни предстоеше още по-велик момент!Един от най-вълнуващите моменти в живота ми!Започна She´s out of my life!Гледах повече в екрана,за да не пропусна нито миг!Качи се момичето...Гледах невярваща красивата среща между Майкъл и момичето,сълзите ми сами си тръгнаха,някъде в далечината чух отново писъците от първите редове...Познах я веднага и се вцепених!Разтресе ме истеричната реакция на Милена:Ради!!!Това е Ради!!! А аз просто гледах плитката,червения панталон и бялата блуза на приятелката ми и не вярвах! Като слезе от сцената,двете с Милена започнахме да се прегръщаме,да ревем и да крещим!Българка,Боже,българка на сцената!!! Заразпитваха ни,ама наистина ли е нашенка...А ние не знаехме на кой свят сме!От там нататък ми се губят много неща.Помня най-ясно Dangerous/като започна се чудех от къде се взе тая песен,хахаха /,истерията си на моята Beat It и невероятното усещане на Heal The World!Всички пеехме с него!В края на песента светнаха прожекторите на стадиона,а ние и той пеехме...Бяхме всички като една душа!Но нямаше излитане... Концертът свърши с Heal The World и изчезването на Майкъл заедно с децата от сцената.Е,все пак чухме:Ladys and gentalmans,Michael Jackson...has left from the stadion/нали така се пише,хаха/!Изчакахме повечето народ да се изнесе и стояхме почти безмълвни двечките,там на пейките.Шокирах се виждайки как оставят стадиона като сметище...сякаш не пяхме преди минути всички Heal The World! Помня,сякаш беше вчера,усещанията си и мислите,докато вървяхме около стадиона докато стигнем до мястото,където трябваше да чакаме автобуса да ни отведе в хотела...Нашите хора се бяха събрали на малка тълпичка около някого...Ради,разбира се!Всички се бяха скупчили около нея и я нападаха с въпроси!Аз само наблюдавах!Чувствах се горда,щастлива и нереално!Ради не беше на себе си!Чух я да казва колко бял и сладък е,как миришел на бебе! И май само тялом беше с нас...
Намираме се все още в Истанбул... Нощта след концерта,както е редно,премина в разкази кой как е видял Майкъл,какво помни...Роси,дето беше в моята стая разказа,че на първия ред са били една до друга тя и Ради и още 2 момичета,май софиянки.Роси повтаряше:Можеше и да съм аз! А на нея,милата й подпалиха,по време на концерта,хубавото яке!Имаше си изгорено на гърба...на якето де. Ради после разказа как охраната се е приближил и я попитал на английски:Искаш ли да танцуваш с Майкъл? И тя му се обесила на врата веднага...Ххаххаа
На 24.09. излязохме пак на разходка из Истанбул.Отидохме отново на Капалъта.Оказа се,че малко преди нас Майк е бил там!Е гати късмета!Пошляхме се там и следобяд си направихме екскурзия с корабче до азиатската част.На корабчето си носехме и плакатите с надписи:Michael,Bulgaria loves you и от сорта...Не спирахме да говорим за него,докато се любувахме на красотите на града и Босфора.Изведнъж някой кресна:Катрииииин!!! Изстреляхме се всички към лявата страна на корабчето...как не се обърна?!И тя беше седнала с един мъж/май тоя от подгряващите/ там на брега,пред един замък или каквото е там...Не бяхме много далеч от нея!Видяхме я как ни маха,усмихната и красива!Толкова е шоколадова и сладка! Опънахме плакатите за сина й,а тя направи знак да се приближим!Молехме управляващия корабчето да спрем на брега...но уви! Каза,че на връщане може...Разхождахме се из азиатските улички и магазинчета,но на никой не му беше до това.Всички искахме да се върнем по-скоро и да отидем при Катрин!Но като минавахме навръщане тя вече не беше там! И все пак е толкова хубаво да си наблизо до нея,да запомниш усмивката й! По-късно една групичка се упътихме без ръководителката към хотела на Майкъл.Имам някъде снимка на този доста висок хотел,после ще я постна.Пред главния вход се бяхме насъбрали фенове от разни страни,но не чак толкова много.Пеехме си разни негови песни,викахме да се покаже...Майкъл беше на високо,20 и не помня кой етаж,май 22.Дали ни е чувал?...Една фенка,май Милена,имаше бинокъл.Взех го за малко.Оглеждах прозорците...И се вцепених!От единия,по бял потник и вързана коса/представете си In The Closet,хахаха/ ми се усмихваше и махаше най-красивото същество на света!!! Прошепнах:Майкъл!!!И бинокъла моментално изчезна от ръцете ми!Но Майк вече беше изчезнал...Всичко стана просто за секунди и чак не разбрах какво точно се случи...По едно време охраната на хотела решиха,че трябва да си ходим и взеха да ни гонят.Но нашите планове бяха други!Бутаха ни грубо,защото крещяхме и не искахме да се махнем!При поредния блъсък креснах на един на чист български:И да ме блъскаш,аз съм пред хотела на Майкъл и нямам намерение да мръдна!...Отговорът беше удар с полицейска палка в гърба ми! Нямате идея как боли!...Докато траеше данданията и някои се разотидоха,три или четири момичета/помня ли сега/ се промъкнахме към задния вход.С намерение да влезем вътре.../каква наивност,ха/Но там се засякохме с двама от личната охрана на Майкъл!Изненада!Е,не ни пуснаха в хотела,но си побъбрихме с тях и после ни изпратиха до нашия хотел,защото беше почнало да се стъмнява.Разказаха ни,че Майкъл е много добричък,обичал да се шляе цял ден из стаята по пижама/ като мен/!Пак от тях разбрахме,че е получил хармоничката и първа я е видяла Катрин и много й харесала! Получил е и картина от Катя от Търново! А,малко преди да почне охраната да ни гони се снимахме пред джипа на Майкъл! Имам негова снимка някъде...А моите ми ги откраднаха навремето във Варна,чакам все някой ден да ги получа от някого...Казаха ни също,ако искаме да видим на спокойствие Майкъл,да отидем сутринта нарано пред хотела,ще излизал към 7 часа...Но,не можахме!Кой ще ни пусне?!Тогава бяхме се замъкнали тайно.А и на другия ден като се събудим трябваше да тръгваме за БГ...Долу-горе така завърши Истанбулската ми одисея с Майкъл.Първата и непоследна!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
minka1
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 768
Местожителство : Somewhere over the rainbow ...

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Сря Апр 21, 2010 10:04 pm

Ох, браво! Страхотен разказ! Мнооого хубаво си го разказала. Такива жестоки тръпки ме побиха, когато стигнах момента с she's out of my life...
Страхотно е, да четеш разкази на хора, които са изживяли всичко това и то така прекрасно!
Надявам се и другите да разкажат!
Благодаря ви! : )
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
kimjackson
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 153

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Сря Апр 21, 2010 10:21 pm

Радвам се, че съм разказала така, че да те побият тръпки! :biggrin2:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
kimjackson
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 153

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Съб Апр 24, 2010 6:37 pm

Днес е наред Будапеща-10.09.1996!


След Истанбулските ми преживявания,манията по Майкъл,естествено,се усили!Нови приятелства,нови писма и фенски сбирки!Нови вълнения със самия Майкъл,включително и нов албум! През лято 1996 вече знаехме,че турнето History ще има източно европейска част,дори ще почне в Прага! Организираше се екскурзия Прага-Будапеща-Букурещ от същата Мариана М.Само дето аз не ходех на работа,нямах никакви пари!В главата ми имаше само една мисъл-как да се добера до концертите?!Всичките ми приятели и познати бяха убедени,че аз ще бъда ТАМ,само не и аз...В поредния,горещ летен ден си седях с Мариян в моята стая и говорехме по вечната тема.Бях се сдухала ужасно,мислех си,че тоя път ще ми се размине срещата с Майкъл...Но в един прекрасен миг майка ми нахлува ухилена до ушите и заявява,че има идея по моя въпрос!Хрумнало им с нейния/лека му пръст/,че можем да се разходим до Букурещ/то ми е по-близо и от София/,Данчо да даде пари,да вземем повечко билети,които да продадем на други фенове и така да си изкарам и аз пари за концерта! Речено-сторено.Хванахме се тримата,отидохме,намерихме големия магазин в центъра,където ги продаваха и се заех с препродажбата.Сега мога да си призная,че билетите струваха 16 долара,а аз ги продавах за 25! Ако зависеше от мен,ако парите бяха мои,не бих го направила!Но...Въпреки организираната екскурзия,имаше доста фенове,които се снабдиха с билети от мен.Дори с Тонка ходихме втори път до Румъния.Така успя и тя да дойде на концерт! Пращах на някои билетите по пощата,но на няколко човека си ги запазих у дома,че щяхме да ходим заедно...Като ми пратеха парите ги давах на Данчо.Но като видях в себе си едни 15 000лв,реших да си осигуря концерт и в Будапеща! Това беше половината,от парите,които ми трябваха.Но ги пратих веднага на Мариана М.За 29 август бях в Русе при Тонка,празнувахме заедно.На другия ден,преди да си тръгна към Бяла,реших да мина през бингото,просто ей така.Още на първата игра си взех цяла серия,акто никога и...ударих бинго!Точно парите,които ми липсваха за концерта! Дори не можах да викна "бинго" от вълнение и се разревах там,шашнах бабите на масата! Веднага се изтрелях в пощата и пратих липсващата сума,а Мариана ме разпитваше за билетите за Букурещ дето ги продавах...дори ми поиска един. Лъжех Данчо за парите и си мислех,че после ще намеря начин да му ги върна...Майка ми вече беше почнала да ходи до Белград,куфарна търговия,в която и аз се включих по-късно.В нощта,преди да тръгна за София имаше скандалче у дома,защото тайната ми беше разкрита,вече не помня как.Хванах влака с пресвит стомах.От София,към 10 часа сутринта,на 9.09. хванах автобуса за Будапеща!На гарата там трябваше да се чакам с групата и Мариана М,идващи от Прага!Уговорката ни беше за пред гише Информация,май в 2 през нощта.В автобуса имах късмета да съм до симпатяга,ходил на концерти на Джанет и голям лаф! С него си слязохме заедно на гарата,седнахме си в едно барче и откарахме до сутринта.В 6.30 му беше влака за Италия.Често отивахме до Информация,но така и не видях моите хора. Цялата гара обикаляхме и няма ги и това е!Като го изпращах на влака,ми накупи сандвичи и кола!Видях на една сергия вестници и в единия познах Михаела от Русе,припаднала! Купи ми и вестника!Нямах никакви пари...Към 7 часа тръгнах самичка към стадиона,който е близо до гарата...
Заседнах там пред единия вход и си седях с разни други фенове до към обяд май.Добре,че доброто другарче от автобуса ме запаси с ядене и пиене!Говорехме си там най-много с една унгарка-Катя/тогава се оправях добре с английския/,но аз бях много нервна,нали билета не е у мен!Оставих я да ми пази мястото и тръгнах на обиколка покрай стадиона.Спирах край оградата,гледах завистливо на служителите на Пепси...Дори си побъбрих с една жена и сякаш съм усещала какво ще се случи,й викам,че и аз мога да продавам Пепси там вътре...А тя само се смее!При централния вход,поне на такъв приличаше,срещнах групичката най-сетне!По-точно се зададоха срещу мен,също тръгнали на разходка няколко софиянци,начело с Жоро.А той като ме видя и като кресна:Ким,къде ходиш?!Защо те нямаше на гарата?!Мариана ти продаде билета!!! Не вярвах на ушите си!Не исках да повярвам!Толкова черно ми стана изведнъж!!!Като не сме се намерили през нощта и тъпанарката си помислила,че няма да дойда и пред стадиона ми продала билета!Без въобще да почака!!! И заминала нанякъде с приятелки... Хванах решетките на стадиона/от 92 не ми се беше случвало.../,ревнах и закрещях колкото ми глас държи!!!Нямате идея каква картинка бях!И сякаш всичко стана като в кошмар,не знаех къде се намирам!Феновете ме успокояваха и говореха да съберат по между си пари да ми вземат билет...Не се стигна до това,не помня защо.Но най-доброто успокоение дойде от страна на Веси!Да е жива и здрава 100 години! Напомни ми,че мога да видя Майкъл пред хотела!Обясни ми,че мога с метрото да стигна до там...Тогава се посвестих малко...Обнадеждих се...Тръгнах към гарата отново.Търсех метрото.Пообиколих малко,докато някой ми обърне внимание...Накрая един таксиметров ме упъти към метрото и уж ми каза на коя спирка да сляза.Имах името на хотела от вестника с припадналата Михаела.И си попътувах с метрото...От единия край на Будапеща до другия. И по улички разни се разходих...Разходките са полезно нещо,хахаха!Е,нали съм умничко,слезнах накрая на която спирка трябва/имат страхотно метро!/,в центъра със сума ти сгради,дето ми се сториха еднакви.А сега накъде?Показах вестника на един полицай и го попитах на къде да ходя.А неговото обяснение беше нещо такова:Тръгваш надолу,завиваш наляво,продължаваш...като видиш голям хотел,много полицаи и много крещящи луди,значи е там! Отговорих:Благодаря.Така и сама ще го открия! Наистина бързо го намерих!Пред хотела беше спрял черният джип на Майкъл,а отсреща в една градинка бяха насядали фенове под дърветата на сянка.Нямаше и две минути след пристигането ми и докато се чудя какво точно да правя,охранителите сложиха огради точно по средата на пътя.Реагирахме светкавично!Озовах се на първа линия!Гушнала оградата,а срещу мен,ама точно срещу мен, джипа с отворени врати!Докато си седяхме там в очакване,народа ставаше все повече.Може би около два часа сме бърборили и сме си пяли песни,докато чакаме Майк да ни покаже Кралската си величественост! Зяпахме нагоре по етажите,но никой не благоволи да се покаже.Явно се е гласял за концерта...От едната ми страна имаше един унгарец,от другата-французин.Как ми се кефеха,че ще ходя в Букурещ... Споделих им и проблема си с билета...Желаеха ми късмет!Май и двамата снимаха.Поне за единия съм сигурна.Щяхме да разменяме адреси,ама да го бяхме направили още в началото ли?!...Ту си връзвах ризата на кръста,ту я обличах.От нерви май,не от студ!Извадих от раницата си мечето,което носех.Казваше се...ТЕДИ! Колко го стисках и целувах/бях решила,че е момче и винаги спях с него...до тогава/ този мой Теди,докато чаках Майкъл!!!Дойде МОМЕНТЪТ!!!Видя се раздвижване във фоаето...Народа навън също се раздвижи и разкрещя!Излизаха някакви хора...Охраната му!Онзи вечен бодигард/дето все му забравям името/,много е готин!И...Майкъъъъъл!!!Настана истерия,тотална!Майкъл се движеше бавно от входа към джипа...Пред него търчаха две деца и влязоха първи вътре.Беше облечен в черно и с черна маска на лицето,с шапката,но не нахлупена.Като наближи джипа се спря и ни заоглежда,махаше ни! И ние онемяхме!Абсолютна тишина и всички просто го зяпат онемели!Тръгна и народа пак запищя!Тогава...погледнах в очите му!!! Дълбок и омагьосващ поглед...светът изчезна!!!Най-красивите и добри очи! Не мога да опиша усещането,по никакъв начин!Трябва да се изживее!Никога,ама никога повече не се почувствах така,както в онзи момент,гледайки в очите му!!!А беше само за секунди...Най-шеметните ми секунди!Майкъл се намира в задния край на джипа...върви...аз хвърлям Теди...той пада край предната гума!Майкъл влиза в джипа,с гръб е.Настава отново тишина.Изкрещявам името му,той бавно се обръща,очите му са усмихнати,кимва и влиза вътре!Отново писъци и истерия!Майкъл казва нещо на охраната,той се пресяга,взема Теди и...мечока ми се озовава вътре при Майк!!!! Вратите се затварят,джипа потегля...Подкосяват ми се краката и се свличам надолу!...Единия от двете ми страни ме придържа.Майкъл заминава,всички махат и крещят,а аз съм като цапната с мокър парцал!Сядам на цимента и рева,ама рева като за световно!Унгареца ми вика:Твоя Теди е при Майкъл! А аз започвам през сълзи да повтарям:Майкъл и Теди,Теди и Майкъл!!! И тръгнах към стадиона...
Тръгнах към стадиона...Вървях,плачейки,по улиците!Добре,че бях с блузка на Майкъл,та да им е ясно на хората защо рева и да не ме спират да питат,макар че си ме гледаха странно.Дори сама не знам точното си състояние.Хем бях в радостна еуфория от току-що случилото се,хем ме болеше душата заради билета! Като стигнах до стадиона нашите вече бяха влезли!А и не само те.Бяха отворили вратите и голяма част от народа беше вече вътре.Само не и аз!...Обикалях около стадиона като пияна!Просто си вървях и плачех!На няколко каси ги молех да си оставя паспортите/бг и задграничния/ и да ми дадат билет,но ми отказваха наглярките! При поредната обиколка,докато бях край централните врати,на един огромен тротоар,по пътя мина рекламната кола.По високоговорителите бъбреха за концерта и продаваха още билети! Спряха за малко,затичах се и се паркирах при тях.Горките хора,вероятно главите са ги заболели от мен,защото доста време ги молех като на живот и смърт-паспортите срещу билетче/като гледах билетите вътре в колата ми призляваше,исках да грабна един и да изчезна!/ и им обяснявах ситуацията...Виках ги на гарата след концерта и ръководителката на групата да им даде парите,мизерничката,но не и не! Не проумяваха ли тия хора,че без паспортите не можех да им избягам никъде?!И така,въпреки безбройните опити,заради тъпата Марияна си останах без билет! Представяте ли си ме,мен,обикаляща около стадион,където пее Майкъл,без да мога да вляза?! Сега и аз не го вярвам,но така си беше!Пред очите ми-очите на Майкъл,а отвътре се чува гласът му!...Имаше доста народ около стадиона.Явно не само аз бях безпарична!С няколко момиченца се катерихме и по оградите,ама не се виждаше нищо,защото самия стадион има голяма бетонна/или каквато е там/ ограда.На Heal The World се пренесохме край вратите,където бях сутринта.Там,на пътя си чакахме Майк да излезе.От там видяхме и зарята! И го дочакахме!Покарай нас,доста бързо,ограден с полицейски мотори,със сирени и светлини,мина същия джип,където попадна Теди! Махахме и крещяхме като луди!/Замисъла беше да се цопна на пътя пред джипа,но той просто профуча покрай нас!/Няма да забравя никога тази нощна обстановка и минаващия джип!...Не чаках нашите да излязат от стадиона,тръгнах сама към гарата.Там се събирахме малко по малко.Всички ми мърмореха,че ме е нямало през нощта,но хич не ми беше до мърморенето им!Единствено виждах очите на Майкъл!И исках да удуша Марияна! Разказах им за пред хотела...до колкото можах!Дойде Михаела и разказа как е припаднала,как са я вкарали в магазина,как е прегърнала Майкъл и е дал да пие нещо!!! Но почувствах промяна в нея и говореше някак надменно...Да й завиди искренно човек на късмета!Но все пак е българка,приятелка,докоснала се до Майкъл!!! Малко по-късно пристигнаха Виктория и Айлин,които спяха в хотела на Майк!!!Другите две щастливки!Не можеха да си кажат приказката от вълнение,милите!Изчакали Майкъл в хотела,излезли няколко песни преди края на концерта и го засекли във фоаето!Снимали се,бъбрили си!!! Голяма радост беше с тях,за тях!!!Не беше за вярване,три българки се бяха добрали до мечтата!!! Като се появи Марияна,пред мен застана стена от фенове!За да не я хвърля под влака!!! Разправяхме се доста с нея!...И в автобуса все имаше някой около мен...Толкова бясна й бях,че не е истина!!!Не помня вече дали ми е върнала парите...Но едва ли вече ме е и вълнувало...Оставаше ми надеждата,наречена Букурещ!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Пон Апр 26, 2010 12:46 pm

Значи сега очакваме историята от Букурещ mj_smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
Michael Forever
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 438
Местожителство : Силистра

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Сря Май 05, 2010 8:42 pm

Ким разказите ти са невероятни !По начина, по който ги разказваш сякаш се пренасям на всички места, на които си била чувството е неописуемо ,на моменти дори ми потичаха сълзи докато четях за нещата ,които си преживяла и това е само от разказ а не мога да си представя ако беше на живо какво щеше да е!Благодаря ,че ги спиделяш с нас! :564286:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
kimjackson
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 153

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Съб Май 08, 2010 4:24 am

Хубаво ми е, че съпреживявате, защото все имам усещането, че не мога да предам точно събитията, обстановката, емоциите!...

Ето и разказът за 13-14.09.1996, Букурещ

Върнах се като замаяна от Будапеща,с толкова смесени емоции.На 11-ти вечерта отидохме с Антония на дискотека и аз единственото,за което й говорех бяха очите на Майкъл!Не само на нея,на никого не говорех за нещо друго! На другият ден,12-ти,тя си отиде в Русе и се разбрахме да се чакаме там,на гарата,при тръгването за Букурещ.По обяд посрещнах на гарата в Бяла първо Иво и Коко от Дряново,а после заедно посрещахме групичката фенки от Дупница/Ради от Истанбул 93 и Лия включително!/.Цял следобяд изкарахме у дома и беше доста весело.Гледахме си Майкъл,обсъждахме си минали концерти и си мечтаехме за утрешният ден!...Тогава за пръв път гледах клипа на Stranger In Moscow и едно изпълнение на Earth Song,които Иво беше донесъл!Майка ми беше на куфарна търговия в Белград,нейният Данчо/лека му пръст/ на работа,а брат ми изчезна нанякъде с приятели.Фенската еуфория кипеше с пълна сила.В един момент Ради ме подсети да им раздам билетите,че да не ги забравим.Дадох ги на всички и...моят билет го няма! Стоеше отгоре на бюрото,да си го гледам и да му се радвам...Изпарил се беше от там!Нямате си идея в какво състояние изпаднах!След кошмара в Будапеща,само това ми липсваше! Седнах си отчаяна до стената...не,свлякох се!Не бях на себе си...Милите ми другарчета,обаче се заеха с търсене.Стаята,какво говоря,целият апартамент беше обърнат с краката нагоре!Но нямаше и следа от билета!Предлагаха да съберат пари и да ми купят билет като пристигнем в Букурещ!Душички! Появи се за малко брат ми.Като ме видя такава разтревожена и ми даде последните си пари,за да мога да отида на концерт/за да не съм скочела през прозореца/!Жеста си беше твърде голям,имайки предвид,че той винаги се е дракал с мен по темата!За щастие,нито феновете събираха пари,нито брат ми остана без неговите!Просветна ми,че билета ми е най-вероятно у Данчо!Скоро си дойде от работа.Строих тайфата в стаята и отидох в спалнята при него.Значи, представете си една 21г тапишонка,с ръце на кръста,застанала заплашително пред един почти 40г мъж! Заявих му,че знам,че билета ми е у него!След малко разправии си призна и каза,че майка му поръчала да го вземе,защото много ми било станало хайманосването!Айде бе!Точно майка ми никога няма да ме спре да отида на концерт на Майкъл,защото знае какво е за мен и знае каква луда глава съм!Казах му така: Така или иначе,аз на този концерт ще отида и ще видя Майкъл!Но,ако не ми дадеш билета,като се върна един от двама ни ще си излезе от тази къща,помисли си добре кой ще е! отидох при моите хора и след малко Данчо почука на вратата на стаята ми.С билета! Извини ми се и не само.Взе ни парите и смени с румънски леи/имаше доста познати/.През нощта ни закара на гарата,да хванем влака за Русе/на два курса.../.Не помня в колко часа се озовахме на русенската гара,но влакът ни за Букурещ беше в 6.30 сутринта.Антония ни чакаше там.В гарата имаше мнооого куфарни търговци,също чакащи печати в паспортите си,за да пътуват с влак за Букурещ.Там бяха и група русенски фенове,сред които Михаела/дето припадна пред магазина в Будапеща/.Вече беше 6 и нещо,бяхме много напрегнати,а редът ни все така не идваше.Нали бях най-напушена,ме пратиха мен с паспортите да говоря с митничаря,който слага печатите.Влизам аз с гръм и трясък в стаичката,тръшвам му 9 паспорта на бюрото и казвам,не заповядвам му: Тук,на тези паспорти искам веднага печати!Този влак трябва да го хванем! Той ми се усмихна,попита дали сме за концерта и като потвърдих почна с подпечатването,като му обещах като се върнем да черпим...Доволни се запътихме към влака.Да,обаче пред носовете ни му затвориха вратите!След малко щеше да тръгва!Разни възрастни човеци си седяха там на куфарите и си се ядосваха,че не са се качили...Отначало си чакахме кротко,минутите си течаха...Появиха се и групичката на Михаела.Изведнъж ме обвзе луда истерия и се разкрещях/както аз си знам/,че трябва да се качим на влака!Всички ме побутваха да се успокоя...Писъците ми имаха ефект!Отвориха се вратите и униформеният каза само групичката за концерта да се качва!Урааа!Бяхме вътре!Качиха се и русенските фенове покрай нас.Влакът беше препълнен и стояхме прави в коридора.Пътували сме около 2 часа,със забавянето на гара Гюргево,където и смъкнаха хора,от търговците.Там проверяват паспортите.На мен и Ради ни ги взеха с идеята да им дадем пари.Да,ама не!Като видяха,че няма да стане,ни ги върнаха малко преди да стигнем.По пътя беше забавно,особено драканиците на Иво с Михаела.Пристигнахме най-сетне в Букурещ и се упътихме да търсим хотел.Взехме си един,не много скъп,че всичките бяхме доста безпарични,близо до гарата.Заваля дъжд,та трябваше да ни е наблизо.Мисля,че се събрахме в две стаи и дори май платихме по-малко,хахаха.Аз се озовах веднага в леглото,бях каталясала от безсъние и емоции.Всички бяхме решили да си починем малко,преди да търсим хотела на Майкъл.Наш Ивчо,обаче не могъл да заспи и излязъл на разходка като спрял дъждът.И слава Богу!Видял някакъв вестник на един павилион и поискал да му обяснят,на английски,какво пише там за Майкъл.Казали му,че в 18.00h/май в толкова беше/ Майкъл ще има среща с деца и фенове пред Президенството/Белият дом му викат/!Веднага разбудил всички!Гласят се нашите,а аз си спя блажено...Накрая Иво дошъл,побутнал ме и казал: "Хайде,ставай,отиваме при Майкъл!" При което мое величество си отворило едното око и сърдито казало:"Какъв Майкъл,бе?!Никъде не отивам!" Настъпила тишина...Мозъкът ми явно тогава се е разбудил и съм скочила...Реагирах нещо,а Иво ме бъзика да си спя спокойно. Още помня болката в краката си като стъпих на пода!...От толкова разходки в Будапеща!...Известно време се шляхме из мокър Букурещ в търсене на въпросното Президенство!И накрая-Белият дом пред очите ни!Паркирахме се май първи пред централните врати,после сложиха и огради,народа се увеличи и...Започна вълнуващата част!Едно от най-най-шеметните преживявания в живота ми!Това и хотела в Будапеща са най-скъпите ми спомени!...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
kimjackson
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 153

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Съб Май 08, 2010 4:35 am

Май е време да разкажа основното за Букурещ 1996!smile
Ще ми се и Лия да се завърне и да разкаже и тя, но... Ето еуфорията пред “ Белият дом“ и самият концерт, през моите очи.
Намираме се пред Парламента / защо в предните постове съм писала Президентство?!/ или “ Белият дом“ в Букурещ. Пред централните врати, малко след като пристигнахме направиха коридор и сложиха от двете страни огради. лепнахме се за тях в очакване. На оградата срещу нас се появиха и групичката на Михаела. Аз си присвоих плюшеното, розово прасенце на Иво, на корема на което пишеше на английски: “ Майкъл, очакваме те в България“ ! Не чакахме дълго отварянето на вратите. Вмъкнахме се сред първите, като щях да се задуша от заклещеното между мен и вратата прасе!smile Тъкмо се освободих от хватката и видях пред себе си баир, който трябваше да изкача възможно най- бързо, за да се добера до добри позиции! И не само аз! Имаше вече толкова мнооооого народ! Тичайки нагоре по баира си мислех, че ако ме види отнякъдеучителката ми по физическо, шестицата ми е в кърпа вързана! Никога, ама никога до тогава не съм тичала така! Заедно с всичките ми приятели успяхме да се залепим за оградата, почти в центъра на събитията! Който е виждал / има го във видеодиректорията, но мога и тук да го пусна/ клипа от ю туб, знае, че около голяма поляна, в кръг, има сложени огради и страшно много народ! Като мини концерт си беше!Щастието да си на първи ред, когато очакваш Майкъл е несравнимо! Вече не помня колко време, но може и да е имало два часа, защото на екраните ни пуснаха доста песни от Букурещ 92, но докато чакахме появата на Краля, купонът течеше с пълна пара! Най- много ни пускаха Heal The World и познайте как се чувствам сега като слушам една от най- любимите си песни!...От дясната ми страна беше Иво, до него Коко, а отляво Ради /много бях щастлива, защото точно така исках, тя да ми е за късмет!/ и Антония. Не помня как бяха подредени другите от групичката, но май имаше и едно-две момичета зад мен. Снимаха най- различни румънски телевизии. Минаваха покрай публиката, открай до край и ни снимаха как пеем! А пеехме с цяло гърло! В колко камери завирах прословутото розово прасенце! Не съм виждала още никъде тези кадри, вероятно са отрязани после при пускане на репортажите, но се надявам да са стигнали някак до Майкъл!...В един прекрасен момент феновете от задните редове се разпищяха и така разбрахме, че Майкъл пристига!smile Каква тръпка, каква еуфория, когато джипа и целият ескорт минаха покрай нас! Прожекторите вече светеха...Адреналина ни беше на n-та степен! За по- вълнуващо почакахме докато нашият човек излезе от джипа и после...Няма такава емоция! Майкъл, в целият си блясък, се разходи по поляната, на около 2 метра от нас! Много красив, с шапка, но без маска, с ослепителната си усмивка и помахваща, невероятно бяла и красива ръка! Повярвайте ми, не съм виждала по- красиви и по- бели ръце!!! Доколкото помня, точно тази първа обиколка беше по- дълга. А, пропуснах нещо. Край нашата агитка / Михаела и другите са били също отпред, но по- вдясно, по- близо до входа/ стана некотролируемо положението! Получиха се ужасни вълни, хаос пълен! Сложиха пред нас двойна ограда и усилиха охраната! И добре, че го направиха, защото когато Майкъл ни наближи успях сред крясъците да си помисля, че ако оградата потдаде /нямаше да се учудя в тази лудница!/, тия отзад ще се доберат до Майкъл, ама аз/ние ще си загинем там! Сега ми е смешно като се сетя, ама си беше сериозно положението! Между нас имаше едно 11-12 годишно румънче, което навихме охраната да го пусне пред оградите, че да не го смачкаме...Прожекторите светят, Майкъл се приближава...Аз неистово крещя името му и размахвам прасенцето!...Виждам вдигнатата му ръка как помахва...Тогава получавам силен удар от Иво в ребрата, придружен от крясък, че Майк иска прасето! Чак тогава включвам, че Майкъл маха към мен!...В полусън хвърлям бедното животинче. Майкъл тръгва усмихнат към него! Всички сме в истерия...Охраната, обаче, красавецът Уейн / нали така му беше името?/, е по- бърз...Взема прасчо и...го хвърля обратно в публиката! Няма да забравя нито полета му над главите ни, нито ядосаният жест на Майкъл / второто е успокояващо!/! Следващият еуфоричен момент беше, когато Майк спря точно срещу нас, говори нещо с охраната и ни сочи! Онемяхме! Няколко секунди успяхме да се надяваме, че някоя от нас ще го гушне...Уви, късмета ни подмина! Заведоха при Майкъл малкото румънче, което пуснахме отпред. После прегърна още няколко деца. Вземаше и разни плакати и картини от фенове. Нека някой ме подсети, да не се бъркам, но май точно тогава взе / от русенската агитка/ поредната картина на Катя от Търново! /Братовчеда Светльо да каже, хихихи/. След обиколката Майк влезе в Парламента. Изнасяха му представления разни детски групи, говори нещо...Гледахме всичко на големите екрани. Появи се и на терасата /пишеше Te iubim, доколкото го помня на румънски/ , за да ни каже, че сме страхотни и ни обича всички!!!smile Сега не ми се вярва, че съм чувала на живо от Майкъл: I love you all !!! Направи си и втора разходка из поляната, за наше щастие! Порадвахме му се и попищяхме отново! Помня походката, жестовете, усмивката, най- вече ръцете, как се отдалечава, как джипа потегля...Всичко помня, сякаш беше вчера! Помня ясно обстановката, чувствата си, мислите си, всичко! Как Иво ме тресеше и крещеше, че Майкъл ми е обърнал внимание и е искал прасето, а аз само кимах невярващо! Как като си замина си помислих: “ Това ли било то щастието?!“ ! И съвсем бях изключила, че на другият ден ни чака и концерт! Колкото и да се опитвам детайлно да ви пресъздам събитието и емоциите...не мога! Използвам разни банални думи, но те не могат да опишат същността, истинската магия от “ срещата“ с Майкъл! Това трябва...трябваше да се изживее!...
Ради си загуби паспорта в тоя хаос. Остана с още една фенка да го търсят, а останалите се понесохме към хотела. По пътя обсъждахме доста, но в хотела всеки остана с мислите си. Аз, за собствена изненада, заспах бързо, бях изтощена. Имах и гадна изненада, която ми утежни положението на другият ден, но това сега са малки подробности...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
kimjackson
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 153

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Съб Май 08, 2010 4:38 am

Рано сутринта на 14.09., някъде към 7.00h, се озовахме цялата групичка пред стадиона. Нямаше все още много хора и си седнахме до оградите. В сладки приказки времето си вървеше и тълпата се увеличаваше. Поваля и малко дъжд по едно време. После пък ни пече силно слънце. Разнообразие да има. По обяд вече имаше адски много хора и се започна една борба за предни позиции. Мелето беше неописуемо. Получаваха се огромни вълни, от които се озовахме най- отзад. Успявахме някак да сме близо един до друг всичките, а с Антония се държахме за ръце, за да не се загубим. В блъсканицата рискувахме да ни счупят ръцете, но не се пускахме. Малко по малко се провирахме отново напред. Ползвахме и непозволени методи като бодене с карфички. Не питайте откъде сме ги взели, сега си нямам идея. Не знам как, но след дълга борба се озовахме пак най- отпред, хванати за страничните огради. Готвеха се да ни пускат...май. Не знам колко часа е било, но може би към 4 следобяд. Дойде моментът и ни пуснаха да потичаме до следващият ред охрана. Не си спомням много ясно, но сякаш пред нас нямаше огради, защото една групичка, големичка, си решихме, че можем с тичане да стигнем преди другите до централните врати. И хукнахме! Не ни се наложи да бягаме много, защото ни спря конната полиция! Тогава видях за пръв път на живо толова много полицаи на коне и дори въздушна охрана. Наистина бяха ужасно много! Все пак някак сме стигнали до централните врати. Губи ми се как точно. От охраната ме деляха две едри момчета. В момента, когато отвориха вратите, се шмугнах между двамата и тия от охраната много се смяха... Скъсаха ми билетчето, направих 2 крачки и видях, че ме очаква тичане надолу по стъпалата на трибуните и пресичане на целият стадион, за да стигна до оградата...евентуално. Честно казано, не можех и не мислех за първи ред, само се молех да не стигна на кълбо края на стъпалата! Разтичахме се и се изгубихме...Не виждах никой познат около себе си, докато се носех по стъпалата и тревата. Лявата половина ми беше по- наблизо и се запътих натам. Видях многоооо скупчен народ в центъра, а в края, край левият екран все още имаше места на първи ред! Усилих тичането си натам! Със сетни сили гушнах заветната ограда и...секунди след това около мен беше запълнено...Оглеждах се невярващо- бях на първи ред и се намирах на концерт на Майкъл! Огледах всеки детайл на сцената и си повтарях, за да си повярвам, че имено там ще видя Майк! Помня как си бърборех с единия от охраната, който беше срещу мен. Исках да му направя впечатление, че да имам шанс за сцената после... Блажени са вярващите!Зад мен точно се появи Веси от София. Милата, толкова ми се радваше, че съм на първи ред и само ми повтаряше да не припадам, за да не си изтърва късмета! Казах й, че дори да припадна /предвид състоянието ми и това на публиката беше твърде вероятно/, да не дава да ме изнасят!...Точно до мен, отдясно имаше една румънка, която не спираше да дъвче дъвка, беше много нагла и все си завираше лакътя в гърлото ми! Вече беше непоносимо дори на първи ред, а тя ми усложняваше положението! Колкото пъти й креснех и й махнех ръката, тя пак се завираше в гърлото ми! Вълните бяха твърде мощни и едва се крепяхме за оградата! Притиснати невероятно, не знам как оцеляхме въобще! Беше нещо страшно! Непрекъснато виждах пред мен припаднали и най- често върху носилки, както и преминаващи над главата ми фенове!...Малко по- назад, през двама- трима човека беше и Жоро от София / който години след това се срещна лично с Майкъл!/. Той ми даваше нещо безалкохолно да пия, за да не припадна...Да, но оцелях само до третата песен на DJ Bobbo /нали така се пишеше/. Усетих как ми премалява, започнах да виждам всички в черно и повтарях на Веси да не им дава да ме изнесат, ще ми мине...Последно помня как две силни ръце ме хванаха да ме издърпат, а аз нямах сили да се съпротивлявам. Май тъпата румънка извика охраната за мен! Не знам колко време съм била в безсъзнание, но се събудих върху някаква носилка и някакви хора /от медицинският екип/ ми бяха разкопчали колана на дънките и ми бърбореха нещо на румънски. Май ми биха глюкоза. Няколко глави бяха надвесени над мен и бърбореха, чувах как Бобо пее от сцената и...избухнах в ридания и повтарях като латерна: “ Майкъл, Майкъл, Майкъл...“! Крещях им на български да говорят на разбран език...Едната жена загря и ми каза, на английски, че сега пеел Бобо, но аз съм щяла скоро да се оправя и да видя Майкъл...Дадоха ми сандвич и пепси и ме оставиха там самичка. Това и чаках. Пийнах повечко от пепсито, хапнах няколко залъка и не ми пукаше дали съм добре, но се отправих отново в мелето. Докато стигна забелязах, че има доста палатки с фенове вътре /припаднали като мен/ и разглеждащи списания с Майкъл...Отправих се с бойна крачка да щурмувам пътят към първият ред. Хич не ми е ясно сега как, но се добрах някак / да си дребен понякога е страхотно/ до първите редове. Пак там, в ляво. От оградата ме деляха двама човека, третия беше много висок и си целуваше гаджето...Не издържах по едно време, подскочих, креснах му в ухото и той се измести! Най- важният, шеметният момент настъпи! Пуснаха филмчето на екраните, след което от ракетата изкочи Майкъл! Каква еуфория, какво чудо! до към средата на Stranger In Moscow гледах от тази позиция! Майкъл идваше пред нас, там пред екрана и го виждах толкова отблизо, толкова бял и красив!... Позата с вдигнатата ръка няма да я забравя никога! Скачане, крясъци, блъсканица, защото всеки иска да го види все по- отблизо...Емоцията беше във връхната си точка. На Стренджъра беше малко по- спокойно, но се усетих как губя сили и този път сама поисках да ме изнесат. Взе ме същия охранител и каза- “ Пак ли ти?“ Този път нямаше носилка. Стигнах на крака, придържана от него, някъде встрани на публиката. Поех си за минутка- две въздух и се шмугнах пак в мелето. Реших, че все пак ми е мил и живота и останах малко по- назад, на едно хубаво местенце, където народа не беше така нагъчкан, но все пак виждах чудесно сцената. Когато Майкъл беше в центъра не го виждах вече толкова отблизо, но все пак го виждах добре. Най- ярките ми спомени от него са на Thriller, History и разбира се на любимото ми концертно изпълнение- Beat It! Пощурях на тази песен! Как скачах, как си пеех с пълно гърло, каква радост изпитвах! На YANA, Will You Be There, Earth Song и Heal The World плаках...много! Така, както малко пъти съм плакала в живота си! На YANA момичето, което качиха на сцената носеше риза подобна на тази, с която бях аз...Някои от нашите в първия момент са си помислили, че съм аз...Уви, нямах този късмет!...Не ми било писано, макар сега да си мисля, че с първото припадане си изгубих шанса...На Will You Be There в края чух зад себе си българска реч и познати гласове. Оказаха се близначките от Габрово, мои приятелки! Разкрещяхме се от радост, разрегръщахме се и така прегърнати доизгледахме концерта! Скриването на Майкъл под сцената сякаш го виждам и сега...Последният миг в който видях Майкъл на живо се е запечатал трайно в съзнанието ми! Както и почти цялата песен History!...Светнаха прожекторите, хората се раздвижиха...А аз седнах на тревата и плачейки повтарях, че не искам да мръдна от там и си искам Майкъл!...Не знам как са ме повлекли към изхода. Придвижвахме се твърде бавно...В движение се открихме с някои от агитката. Пеехме си песните на Майкъл и всичките тези хиляди фенове бяхме като един! Въпреки мелето на концерта, се усещаше любовта и към Майкъл и между нас, единството! А енергията, която Майкъл предава на нас е огромна, неописуемо огромна! Поне 50 000 човека на стадиона, а той стои толкова величествено пред нас сякаш е сам там! Неописуемо е! Неописуемо е вълнението когато викнем всички заедно нещо след него или запалим запалките или сме всички с вдигнати ръце и пеем или просто стадионът кънти от: “ Майкъл! Майкъл!“ И той отговаря с усмивка или с- “I love you!“ Няма такова усещане!
Събрахме се всички пред стадиона и някак се замъкнахме пеша до хотела. Пътуването с влака на другият ден до Русе / липсваха Ради и още едно момиче заради паспорта на Ради/ беше доста забавно. Бяхме много екзалтирани и се надпреварвахме да си разказваме кой къде е бил /половината на първи ред по средата/ и какво е видял!...Контрольорите решиха, че сме луди и не ни и погледнаха паспортите... Така завърши последната ми “среща“ с Майкъл!...На следващата година планувах да отида на концерта във Виена, но не събрах навреме парите и изпращах със сълзи на гарата във Варна приятелите си!...Не вярвах, че някога ще имам отново шанс!...Може би и за това сега билета ми за 12.08. 2009 си стои тъжен в рамката, неизползван... Но знам, че в друго време и в друг свят отново ще го срещна!...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Michael Forever
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 438
Местожителство : Силистра

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Съб Май 08, 2010 3:20 pm

Страхотен е и последния ти разказ Ким , убедена съм ,че наистина в някой друг свят той отново ще бъде с всички нас ,защото само ние неговите фенове му останахме верни до края и го обичаме и той го знае.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
kimjackson
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 153

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Пон Май 10, 2010 11:15 pm

И аз съм убедена в това, както, и че сега знае за всеки един от нас и е с нас! hug

Ще ми се скоро тук да четем разкази и на други фенчета, защото много обичам такива истории. mjplease
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Сря Юни 02, 2010 2:08 pm

очаквам с нетърпение разказа на арвен,за нейните преживявания на концерти на Майкъл mjplease
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
kimjackson
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 153

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Сря Юни 02, 2010 4:23 pm

Gita написа:
очаквам с нетърпение разказа на арвен,за нейните преживявания на концерти на Майкъл mjplease

И аз! mjplease
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
shine_day
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 273

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Пет Юни 04, 2010 5:53 pm

Момичета, здравейте от мен и тук mj_love Форума е страхотен, радвам се, че накрая и аз се присъединих. Като видях тази тема настръхнах, това са най-любимите ми моментите, да изживявам срещите ви с Майкъл, това е толкова невероятно за тези като мен, които са нямали шанса да го видят!!!

Kim чела съм твоите прекрасни моменти и на много други форумци и не можех да се отлепя от компютъра до нощите, докато не изживея всичко заедно с вас. eeh

Благодаря на всички ви, че споделяте тези незабравими мигове, давате ни толкова много и чакам с нетърпение историята на arween very happy mjplease
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
lenitta
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 64
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Пет Юни 04, 2010 6:52 pm

Айде ма Тони!!!Действай, че тръпнем от очакване!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
arween4444
Админ
Админ


Брой мнения : 460
Местожителство : Sofiq

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Пет Юни 04, 2010 7:07 pm

Някой ден Ленита,обещавам.само да ми дойде муза за писане.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://kingofpop.niceboard.net
lenitta
Потребители
Потребители
avatar

Брой мнения : 64
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Съб Юни 19, 2010 2:15 pm

Тони, дойде ли? 1 tooth
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Gita
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1344

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Вто Юни 22, 2010 6:12 pm

:bored2: още малко и ще копна разказа от скайпа 🍦 ,нема да я чакаме цяла вечност я 1 tooth
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100000077454004
ani_220778
Потребители
Потребители


Брой мнения : 93

ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   Съб Юли 03, 2010 11:41 pm

Ким :wub: благодаря ти за прекрасното усещане , което ми подари докато четох разказаното за Майкъл и твойте преживявания с него
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Срещата ми с Майкъл   

Върнете се в началото Go down
 
Срещата ми с Майкъл
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
KINGDOM :: Майкъл Джексън :: Майкъл Джексън-
Идете на: